На 22 март се ражда киното. Първите зрители на седмото изкуство са и участници в лентата на братята "Люмиер".
Век и малко по-късно киносалоните в почти целия свят са затворени, но магията е жива. Само десет са зрителите на първата прожекция на филм в света. Дело на братята Люмиер, които изобретяват кинематографа. Лентата показва работници, които напускат фабриката, предава NOVA.
Този ден променя света. И съдбата на Димитър, който ще се роди 45 години по-късно. „Лентата, която тия подвижни картинки да ги накараш да заиграят по екрана, да танцуват, да говорят си е чиста магия“, казва киномеханикът Димитър Митев.
Старт на 25-тия международен филмов фестивал „София Филм Фест” (ВИДЕО)
Той е известен е като пазителя на кино "Влайкова". Предпочита обаче да го наричат просто "чичо Митко". Вече 60 години киното е негов живот. В началото нямало киносалони и Мико натоварвал техниката на каруца, впрегната от магаре и обикалял пограничните села.
„Тогава лятно време на площада опъваме чаршафа. Хората си идваха със столчетата, пари не събирахме. Понеже възрастните не можеха да четат бързо субтитрите, хващаха учителя по български - той чете субтитрите, онея слушат, а зимно време в кръчмата“, спомня си чичо Митко.
От 22 март киното е затворено. Но това не натъжава стария киномеханик. „Знаете ли колко пандемии са минали през света и човечеството пак е оцеляло, като вихрушка ще отмине - кого отвее, отвее, кой оцелее, продължава“, мъдро заключва Димитър.
Век и малко по-късно киносалоните в почти целия свят са затворени, но магията е жива. Само десет са зрителите на първата прожекция на филм в света. Дело на братята Люмиер, които изобретяват кинематографа. Лентата показва работници, които напускат фабриката, предава NOVA.
Този ден променя света. И съдбата на Димитър, който ще се роди 45 години по-късно. „Лентата, която тия подвижни картинки да ги накараш да заиграят по екрана, да танцуват, да говорят си е чиста магия“, казва киномеханикът Димитър Митев.
Старт на 25-тия международен филмов фестивал „София Филм Фест” (ВИДЕО)
Той е известен е като пазителя на кино "Влайкова". Предпочита обаче да го наричат просто "чичо Митко". Вече 60 години киното е негов живот. В началото нямало киносалони и Мико натоварвал техниката на каруца, впрегната от магаре и обикалял пограничните села.
„Тогава лятно време на площада опъваме чаршафа. Хората си идваха със столчетата, пари не събирахме. Понеже възрастните не можеха да четат бързо субтитрите, хващаха учителя по български - той чете субтитрите, онея слушат, а зимно време в кръчмата“, спомня си чичо Митко.
От 22 март киното е затворено. Но това не натъжава стария киномеханик. „Знаете ли колко пандемии са минали през света и човечеството пак е оцеляло, като вихрушка ще отмине - кого отвее, отвее, кой оцелее, продължава“, мъдро заключва Димитър.