Диабетът буквално поразява организма „от глава до пети“. Едно от най-честите му усложнения е невропатията, съобщава ВМА. Около 50 на сто – толкова са диабетиците, при които тя се „отключва“. И макар да не може да бъде излекувана, има начини да бъде забавена. Дори – избегната. Как? Отговорите дава доц. д-р Стефка Мантарова, дм, която ръководи Клиниката по функционална диагностика на нервната система на ВМА.
„Диабетната невропатия е често срещано усложнение на захарния диабет, при което се уврежда периферната нервна система. Тя може да се изяви в различни форми, в зависимост от броя и вида на засегнатите структури. Полиневропатията се определя като увреда на два или повече периферни нерва“, уточнява доц. Стефка Мантарова. Диабетната невропатия се среща в до 50% от пациентите със захарен диабет. „Около 7.5% имат полиневропатия още при поставяне на диагнозата. Може да се появи във всяка възраст, но честотата ѝ се увеличава с нарастване на възрастта на пациента и давността на заболяването“, изтъква неврологът.
Изявява се по-рано при диабет тип 2Полът не е от значение по отношение на честотата на усложнението. „Установено е, че по-рано симптоматика развиват мъжете, докато невропатната болка е по-тежко изразена при жените“, обяснява доц. Мантарова. И не пропуска да отбележи, че от типа на диабета зависи и кога ще се появи усложнението. „При диабет тип 1 дистална полиневропатия се развива години след установяване на хипергликемията. Противоположно на това, при тип 2 идва доста по-рано, а понякога е и причина да се диагностицира самият диабет“, споделя опита си лекарката.
При невролога – поне веднъж годишно„Предвид факта, че до 50% от страдащите от захарен диабет имат асимптомна увреда на периферните нерви, както и че немалка част не свързват симптомите с наличието му, се препоръчва всеки новодиагностициран пациент да осъществи консултация с невролог, както и да бъде проследяван поне един път годишно“, подчертава доц. Мантарова. Тя не крие, че невропатията значително нарушава качеството на живот на пациентите: Докато първичните симптоми са свързани с много неприятни усещания, то вторичните усложнения – като диабетно стъпало, сърдечна аритмия или гастропареза – могат да имат сериозни, животозастрашаващи последствия.
Оплакванията се засилват нощемКак се проявява невропатията? „Най-чести са сетивните симптоми (възбудни или отпадни). Типично, оплакванията започват от пръстите на краката и прогресират, като достигайки нивото на коленете, се появяват и в горните крайници. Пациентите съобщават за болка с различен интензитет и характер (пареща, стягаща, разкъсваща), промяна в сетивните усещания – дизестезии (боцкане от иглички, гъделичкане, тръпнене, лазене на мравки и др.), свръхчувствителност при допир (алодиния), чувство, че са с обути чорапи или че стъпват в памук“, изрежда ги доц. Мантарова. Оплакванията се засилват в нощните часове и могат да нарушават съня. Загубата на чувствителност за болка и температура пък е свързана с наранявания на пациента, които могат да останат незабелязани.
Може да засегне и нервите на главатаДоц. Мантарова разказва, че при асиметричните форми на невропатия е характерно засягането на очедвигателните нерви, което се изявява с болка и двойно виждане. За радост, пациентите обикновено се възстановяват спонтанно в рамките на 3 месеца. „Макар и рядко, захарният диабет може да е причина за увреда на лицевия нерв, която понякога е с рецидивиращ характер или двустранно засягане. Типично в този случай е, че липсват промени във вкуса и възстановяването е спонтанно, в рамките на 3 до 6 месеца“, споделя опита си специалистката от ВМА. При по-редки форми – като предната исхемична оптична невропатия, се наблюдава и загуба на зрение.
Изпотяването при хранене е характерен симптомГадене, повръщане след нахранване, подуване на корема, затруднено преглъщане, нощна диария или запек пък са сред гастроинтестиналните прояви на невропатията. При някои пациенти се нарушава и потната секреция – тя може да е както намалена или липсваща (анхидроза), така и повишена (хиперхидроза). „Много характерно е изпотяването по време на хранене“, обръща внимание доц. Мантарова и признава още, че над 50% от диабетиците страдат от дисфункция на пикочния мехур, а при мъжете често се установява еректилна дисфункция. Макар и рядко, може да се наблюдават и т.нар. автономни симптоми: „Симптоматичната автономна невропатия не е честа и обикновено се развива при по-голяма давност на заболяването. Появява се интолеранс към физически усилия, тахикардия в покой, ортостатична хипотония (замайване, слабост и отмаляване до синкоп при изправяне от легнало или седнало положение)“.
Рисковите фактори – от високо кръвно до пушенеТежестта на симптомите е пряко свързана с давността на захарния диабет (повече от 10 години) и степента на гликемичния контрол. От значение са възрастта (над 70 години), по-високият ръст и теглото. Артериалната хипертензия и хипертриглицеридемията са независими рискови фактори за развитие на диабетна невропатия при диабет тип 1. При тип 2 артериалната хипертензия, наднорменото тегло и тютюнопушенето допринасят за появата на диабетната полиневропатия. И други фактори влияят негативно: Приемът на алкохол или невротоксични медикаменти (химиотерапия), дефицитът на Витамин В12 (особено при лечение с метформин или инхибитори на протонната помпа), хипотиреоидизмът, бъбречните и онкологични заболявания, както и други полиневропатии (наследствени или възпалителни) допълнително агравират увредата на периферните нерви при диабетиците. Не са изключва и влиянието на генетични и епигенетични механизми.
Контролът на кръвната захар е ключовДоц. Мантарова признава – за жалост, веднъж появила се, диабетната полиневропатия не може да се излекува дефинитивно. „По-редките асиметрични форми са по-благоприятни – протичат монофазно и се самоограничават в рамките на 3-6 месеца. За съжаление, най-честата дистална симетрична полиневропатия има прогресивен ход, който обаче значително може да се забави – основно чрез повлияване на първопричината“, успокоява ръководителката на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА. „Оптималният гликемичен контрол и липсата на големи флуктуации (колебания) в нивата на кръвната захар са най- надеждният начин за повлияване прогреса на заболяването. Допълнително – оптималният контрол на артериалното налягане и серумните липиди, отказът от тютюнопушене, ограничаването на консумацията на алкохол или други токсични за нервната система субстанции, поддържането на нормално тегло и умерено физическо натоварване – биха увеличили шансовете за забавяне увредата на периферните нерви“, категорична е доц. Мантарова.
Грижете се за ходилата сиСпециалистката от ВМА препоръчва на диабетиците да отделят специално внимание на грижата за ходилата си. Важно е добре да подбират чорапите и обувките си, както и незабавно да лекуват дори и минимални кожни наранявания. За подобряване на микроваскуларното хранене се препоръчва прием на периферни вазодилататори. Има данни, че приемът на алфа-липоева киселина, като антиоксидант, и на витамини от група В също могат да са от полза.
„За лечение на невропатната болка при болезнените форми на диабетната полиневропатия се използват габапентин, прегабалин, дулоксетин, амитриптилин. Тези групи медикаменти намаляват силата ѝ, но в повечето случаи не я потискат напълно. Не се препоръчва използването на опиоидни аналгетици. Могат да се прилагат и локални терапии с лидокаин или капсаицин, които обаче самостоятелно не са достатъчно ефективни. От значение е провеждането на умерени по интензитет редовни аеробни упражнения и спазването на балансиран хранителен режим“, не пропуска да отбележи доц. Мантарова.
Навлизат и нови терапииИзвън медикаментите, в практиката навлизат и други терапевтични подходи. Все още няма достатъчно доказателства за ефективността на различни типове електростимулации, акупунктура или ботулинов токсин. Но те са варианти за лечение при липса на ефект от изброените по-горе медикаменти. Напоследък се засилва и интересът към стимулация на гръбначния мозък като терапевтичен подход за лечение на болезнена диабетна полиневропатия. само навременното и прецизно лечение на захарния диабет намалява риска от развитие на невропатия с 60%.
„За щастие, повечето пациенти с диабет са добре информирани за рисковете от увреда на периферната нервна система и необходимата превенция. Разбира се, част от тях неглижират оплакванията си или не са достатъчно наясно с възможните усложнения. Това води до по-тежко изразени симптоми, развитие на диабетно стъпало и инвалидизация. Тази група пациенти по-трудно променят хранителния си режим, не спазват терапията, както и трудно се адаптират към приема на медикаменти за невропатна болка“, признава на финала доц. Стефка Мантарова
