Престъпленията, свързани с насилие срещу жени, деца, мъже и хора с увреждания, са тежък вид престъпление. Лошото е, че жертвите в много случаи не го осъзнават. Това заяви инспектор Надя Петрова от отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ по време на конференция на тема „Престъпленията и насилието срещу жени с увреждания“. Събитието бе организирано от Центъра за психологически изследвания.
Зависимостта на жертвата от насилника може да бъде и финансова, психологическа. Специално хората с увреждания са по-застрашени, тъй като нямат външни социални контакти, имат проблеми с придвижването, нямат информираност, коментира още Петрова.
Най-често насилниците са познати хора на жертвата, предупреди също тя. И подчерта, че в България се наблюдава т.нар. латентност – има насилие, което тлее, но е „неразкрито, неразказано, непоказано, невидимо“. Жертвата често изпитва страх, срам и вина от случилото се, предупреди експертът.
Когато жертвата притъпи насилие, при нея протичат психологически процеси, които изкривяват нейната чувствителност и обективност. Проблемът след това, е, че се прибягва до самоубийство или опити за самоубийство. Непревъзмогването на проблема довежда до погрешни решения за летален изход, коментира още Петрова.
За миналата година са регистрирани 736 случая на домашно насилие. Липсва статистика обаче по полова принадлежност, посочи Петрова. Тя добави, че от случаите десет са за хора с увреждания. Според данните, които съобщи Петрова, 542 са случаите на насилие срещу деца и общо 188 – срещу жени.
В нашата дирекция имаме отскоро обособено звено за жертвите на насилие, пряко подчинено на директора. В момента това звено се състои от четирима служители, информира тя.
На телефона за спешни случаи 112 хора със слухови и/или говорни увреждания, намиращи в България, могат също да подадат сигнал.
Ивелина Рускова от Българо-турския дамски бизнес клуб коментира, че насилието над жените става все по-масово. Според нея обаче за темата се говори единствено, когато ситуацията ескалира. Тя акцентира върху насилието над жени с увреждания. По думите ѝ те често са пренебрегвани или подигравани заради невъзможността си да бъдат майки.
Виждала съм жени с увреждания да са майки, увери Рускова. И добави, че глухотата или слепотата не бива да са пречка за реализацията на жената като майка. Като гражданско общество трябва да помагаме да тези жени да са по-уверени, каза Рускова.
Мария Михайлова, представител на гражданското общество, коментира, че чрез изкуството и творческите занимания жените с увреждания имат възможност да станат по-уверени. Тя даде пример, че това може да стане чрез пеене, йога, танци. По думите ѝ всички тези дейности благоприятстват емоционалното състояние на тези жени.
Психологическата подкрепа е друга възможност, чрез която жените с увреждане могат да се видят в по-добрата си страна, смята тв водещата Нели Хаджийска. Първото нещо, което трябва да направим за тези жени, е да им предоставим възможност да говорят, каза тя.
Телевизионната водеща Мария Игнатова разказа за своя приятелка, която с подкрепата на близките си е успяла да се освободи от насилника си и да продължи живота си далеч от насилието. Тя посочи, че е важно жените да усетят солидарност. Според Игнатова е важно да се помогне на жените да разберат, че насилието не бива да се толерира.
Ако някой ви каже: "Ще те убия", по-добре му повярвайте, посъветва Игнатова и призова жените, жертви на насилие, да видят червената лампичка и да усетят страха, за да могат да реагират навреме и да се спасят.
От Центъра за психологически изследвания изразиха готовност да съберат и отправят своите предложения относно директивата за правата на жертвите на насилие, която е на етап обсъждания и гражданският сектор може да дава становища, обясни Диана Инджова, председател на Центъра.
Директивата невинаги е приложима спрямо актуалната ситуация във всяка държава, коментира Набие Кабак, председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта и депутат от ДПС. По думите ѝ не бива да има буквален превод на директивата.
Законът за защита от домашното насилие е един от най-често променяните, отбеляза Кабак. Важни са измененията и допълненията относно разширяване обхвата на защитените лица, мерките за защита и възможността за правна помощ, добави тя.
Смятам, че в закона все още има много пропуски. За голямо съжаление в България все още не е въведен регистър на жертвите, посочи също тя.
Участниците в дискусията акцентираха и върху необходимостта от по-добра превенция срещу всякакъв вид насилие, за установяване на по-добри практики за подкрепа на жертвите от насилие. Обърнато беше внимание и на ролята на медиите в представяне на случаите на насилие.
Зависимостта на жертвата от насилника може да бъде и финансова, психологическа. Специално хората с увреждания са по-застрашени, тъй като нямат външни социални контакти, имат проблеми с придвижването, нямат информираност, коментира още Петрова.
Най-често насилниците са познати хора на жертвата, предупреди също тя. И подчерта, че в България се наблюдава т.нар. латентност – има насилие, което тлее, но е „неразкрито, неразказано, непоказано, невидимо“. Жертвата често изпитва страх, срам и вина от случилото се, предупреди експертът.
Когато жертвата притъпи насилие, при нея протичат психологически процеси, които изкривяват нейната чувствителност и обективност. Проблемът след това, е, че се прибягва до самоубийство или опити за самоубийство. Непревъзмогването на проблема довежда до погрешни решения за летален изход, коментира още Петрова.
За миналата година са регистрирани 736 случая на домашно насилие. Липсва статистика обаче по полова принадлежност, посочи Петрова. Тя добави, че от случаите десет са за хора с увреждания. Според данните, които съобщи Петрова, 542 са случаите на насилие срещу деца и общо 188 – срещу жени.
В нашата дирекция имаме отскоро обособено звено за жертвите на насилие, пряко подчинено на директора. В момента това звено се състои от четирима служители, информира тя.
На телефона за спешни случаи 112 хора със слухови и/или говорни увреждания, намиращи в България, могат също да подадат сигнал.
Ивелина Рускова от Българо-турския дамски бизнес клуб коментира, че насилието над жените става все по-масово. Според нея обаче за темата се говори единствено, когато ситуацията ескалира. Тя акцентира върху насилието над жени с увреждания. По думите ѝ те често са пренебрегвани или подигравани заради невъзможността си да бъдат майки.
Виждала съм жени с увреждания да са майки, увери Рускова. И добави, че глухотата или слепотата не бива да са пречка за реализацията на жената като майка. Като гражданско общество трябва да помагаме да тези жени да са по-уверени, каза Рускова.
Мария Михайлова, представител на гражданското общество, коментира, че чрез изкуството и творческите занимания жените с увреждания имат възможност да станат по-уверени. Тя даде пример, че това може да стане чрез пеене, йога, танци. По думите ѝ всички тези дейности благоприятстват емоционалното състояние на тези жени.
Психологическата подкрепа е друга възможност, чрез която жените с увреждане могат да се видят в по-добрата си страна, смята тв водещата Нели Хаджийска. Първото нещо, което трябва да направим за тези жени, е да им предоставим възможност да говорят, каза тя.
Телевизионната водеща Мария Игнатова разказа за своя приятелка, която с подкрепата на близките си е успяла да се освободи от насилника си и да продължи живота си далеч от насилието. Тя посочи, че е важно жените да усетят солидарност. Според Игнатова е важно да се помогне на жените да разберат, че насилието не бива да се толерира.
Ако някой ви каже: "Ще те убия", по-добре му повярвайте, посъветва Игнатова и призова жените, жертви на насилие, да видят червената лампичка и да усетят страха, за да могат да реагират навреме и да се спасят.
От Центъра за психологически изследвания изразиха готовност да съберат и отправят своите предложения относно директивата за правата на жертвите на насилие, която е на етап обсъждания и гражданският сектор може да дава становища, обясни Диана Инджова, председател на Центъра.
Директивата невинаги е приложима спрямо актуалната ситуация във всяка държава, коментира Набие Кабак, председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта и депутат от ДПС. По думите ѝ не бива да има буквален превод на директивата.
Законът за защита от домашното насилие е един от най-често променяните, отбеляза Кабак. Важни са измененията и допълненията относно разширяване обхвата на защитените лица, мерките за защита и възможността за правна помощ, добави тя.
Смятам, че в закона все още има много пропуски. За голямо съжаление в България все още не е въведен регистър на жертвите, посочи също тя.
Участниците в дискусията акцентираха и върху необходимостта от по-добра превенция срещу всякакъв вид насилие, за установяване на по-добри практики за подкрепа на жертвите от насилие. Обърнато беше внимание и на ролята на медиите в представяне на случаите на насилие.
