- Минчо Коралски
- Светлана Ангелова
Да се приравнят статутът и правата на приемните майки с майките, които отглеждат деца с трайни увреждания - за това призоваха директорът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски и Светлана Дякова, майка на дете с увреждания. В предаването „Кой говори" на Дарик Дякова съобщи, че тя и детето с трайни увреждания, което отглежда, трябва да живеят месечно с 213 лева, като на майката не й тече дори трудов стаж за разлика от приемните родители. Освен че се надява на промяна в законодателството, тя е внесла жалба в Комисията за защита от дискриминацията по казуса и очаква решението по темата. Ето какво каза Дякова:
Понякога лекарите ни съветват да се откажем от децата, защото те са безнадеждни случаи. Тези хора наистина са герои, защото е много трудно, мога да го твърдя, защото и аз съм в тази ситуация. Майката на детето с увреждания, е в графата домакиня, а на практика тя полага понякога 24-часов труд, тя е медицинска сестра, рехабилитатор, диетолог, психолог и всичко. Тази майка получава добавка от 70 процента от минималната работна заплата, това е добавка, не е заплата. Всъщност получава 168 лева и 45 лева за двойните детски надбавки. Когато това дете стане на 18 години, но то продължава да бъде дете поради ред причини, в този момент това дете - вече възрастен човек, получава пенсия по болест от порядъка на 190 лева, а майката, която продължава да го обгрижва, не получава абсолютно нищо. Искам да бъде ясно чуто и разбрано, че държавата в този случай за едните е майка, а за другите е мащеха. Искрено приветствам това, че дават възможност на децата да бъдат отглеждани в приемни семейства. Но на тези приемни майки им върви трудов стаж, те имат право на отпуск, имат право на допълнителен отпуск за ненормиран работен ден. Освен всичко останало получават и много сериозни добавки за това, че отглеждат такива деца. Не мога да разбера, защо за едни майки, които жертвайки всичко и отдавайки живота си, не получават нищо, те нямат трудов стаж. Наистина се надявам да се промени законодателството, защото за мен това е просто геноцид към тези семейства на деца с увреждания и към тези хора.
Минчо Коралски подкрепи идеята за приравняване на статута на приемните майки с този на майките, отглеждащи деца с увреждания, като подчерта, че не би трябвало грижите за хората с увреждания изобщо да се делят между различни институции в случаите, когато става въпрос за деца и след като те навършат 18 години. Ето какво каза той:
Тогава, когато говорим за деинституционализация, първият и задължителен ход, който трябва ние да направим като държава, на биологичните родители да дадем този статут, който се дава в момента на приемно семейство и това е толкова близо до управленската и социална логика на нещата, а и на процеса, който тече. Аз мисля, че той ще намери своето решение в най-скоро време. Дотук това беше проблем на Агенцията за закрила на детето, а след това ще премине към една друга система. Ако говорим въобще за политика спрямо хората с увреждания, трябва да е ясно, че тя започва с раждането на детето, защото няма как да има услуги за хора с увреждания над 18 години и за хора с увреждания под 18 години. Така или иначе рехабилитацията, здравните проблеми, социалните проблеми, психологическите проблеми, образователните проблеми са навързани. Ако едно дете не е било в детска градина и не е било в училище, то много трудно ще се адаптира към процеса на труда и да получи образование и квалификация, които да го направят пълноценен гражданин на обществото.
Заместник-председателят на социалната комисия и депутат от ГЕРБ Светлана Ангелова, която се е ангажирала с подготовката на законодателни промени в тази област, съобщи, че на този етап онова, което може да бъде направено, е майките на деца с увреждания да бъдат назначавани с предимство с трудов договор за техни асистенти. Ето какво каза тя:
Поставих въпроса пред Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на труда и социалната политика и в момента обсъждаме варианти как можем да помогнем на тези родители, защото единственият начин към момента тези родители, които се грижат за дете с увреждания, за да им се признае това за трудов стаж, е те да бъдат назначени по националните програми като асистенти за хора с увреждания или по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" като лични социални асистенти, но тук искам да кажа, че по едната програма има подоходен критерий. Това не са програми само за родители, които се грижат за деца с трайни увреждания, това са програми въобще и за възрастни. Едно от предложенията ми е такива родители, които се грижат за деца с увреждания, които искат да бъдат назначени като лични социални асистенти, да получават заплата, да бъдат на трудов договор, да бъдат с предимство. Това е едното ми предложение, а другото вече е на ниво обсъждане с експертите от социалното министерство и аз смятам, че ще намерим решение, ще стигнем до консенсус най-скоро време, за да можем да помогнем на тези родители.
