Европейската комисия публикува оценката на националния средносрочен структурно-фискален план на България за 2025-2028 г. и тя е положителна. Той е задължителен за влизане в еврозоната и е част от данните, които подлежат на оценка за финансовото състояние на българската икономика, пише NOVA.
Според пролетната икономическа прогноза на ЕК БВП в България ще нарасне с 2,9% през 2025 г., а равнището на безработица ще остане ниско – 4%. Очаква се инфлацията да се понижи до 2,3%, което вероятно ще ни постави в допустимите граници по Маастрихтския критерий за ценова стабилност.
По отношение на публичните финанси се прогнозира, че бюджетният дефицит ще бъде 2,8% – под прага от 3%, заложен в критериите за присъединяване. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да бъде едва 23,1% - далеч под лимита от 60%.
Освен това България участва в механизма на обменните курсове ERM II от юли 2020 г., с което изпълнява изискването за поне две години стабилно участие преди въвеждането на еврото.
Макар в прогнозата да не се посочват конкретни данни за дългосрочните лихвени проценти през 2025 г., България традиционно отговаря и на този критерий.
Дания и Швеция - двете държави, провели референдум за влизане в еврозоната
През февруари министър Теменужка Петкова обясни, че финансовото министерство ще се забави с представянето на бюджета, защото има нужда от още няколко дни, за да изготви средносрочния структурно-фискален план. Тогава се проведоха и консултации с Европейската комисия, като целта беше по едно и също време да бъде изпратен планът и внесен Законът за бюджета.
За целите на проследяването на изпълнението на националните ангажименти в сферата на икономическото и фискално управление, държавите членки следва да представят информация на Европейската комисия под формата на средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава.
В този документ всяка държава членка следва да представи своя фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно ще осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и приобщаващ растеж.
Разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи занапред.
Първият Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България е разработен за периода 2025-2028 г., като разписва визията на българските власти за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години. Те са необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж посредством реформи и инвестиции.
С цел проследяване на постигнатия напредък в изпълнението на заложите във фискално-структурния план ангажименти и адресиране на специфичните препоръки, които всяка държава членка получава ежегодно в рамките на Европейския семестър, до края на април всяка година следва да бъде изготвян и представен на ЕК и Годишен доклад за напредъка.
