На 12 май президентът на България Румен Радев предложи на 51-ото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.
Какво можем да научим от Дания и Швеция - двете държави членки на Европейския съюз, които чрез плебисцит отхвърлят влизането в еврозоната.
Дания
Референдумът в Дания е проведен на 28 септември 2000 г., като 53,2% от гласуващите отговарят с “Не” при избирателна активност от 87,6%.
Допитването е организирано от правителството на Паул Нюруп Расмусен, привърженик на идеята за обща валута. Ако народът одобри идеята, еврото трябва да стане официална валута от 1 януари 2004 г., като след тази дата кроните трябва да бъдат спрени от обръщение.
Идеята за еврозоната е подкрепена от всички големи партии (с парламентарно мнозинство от 140 от общо 179 гласа), от индустриалния и банковия сектор и от синдикатите в страната.
Въпреки че отначало широката общественост също одобрява еврото (около 50% “За” и 40% “Против”), мнението на повечето датчани се променя поради няколко причини, които предопределят паричната политика на страната:
- доклад на Датския икономически съвет, поставящ под съмнение икономическите ползи от членството в еврозоната;
- санкциите на ЕС срещу Австрия, които са непопулярни в Дания;
- спадът на еврото с 25% спрямо щатския долар;
- изказване, опровергано от Европейската комисия, на Паул Расмусен, който твърди, че има механизъм за излизане от еврозоната;
- изявление на управителя на Датската централна банка, който изразява съмнение, че Дания ще има реално представителство в Европейската централна банка;
- опасения относно въздействието на еврото върху социалната политика и пенсиите, които Паул Расмусен не може да опровергае;
- нарастващо недоволство от правителството, което е на власт от 8 години.
Швеция
Референдумът в Швеция е проведен на 14 септември 2003 г., като 55,91% от гласуващите отговарят с “Не” на предложението страната да влезе в еврозоната от 1 януари 2006 г. Избирателна активност е 82,57%.
Въпросът върху бюлетините е: “Мислите ли, че Швеция трябва да приеме еврото като валута?”.
Вотът на шведките е решителен за крайния резултат от плебисцита - 59,7% отговарят с “Не”. 49,1% от мъжете в страната също гласуват за запазване на кроната. Най-младите шведи (18-20 години) също изразяват недоволството си от предложението, като 62,3% от тях го отхвърлят.
Ето и основните причини защо според изследване на Хериг Оскарсон и Сьорен Коунберг от 2004 г. (процентните стойности се отнасят за всички, гласували “Против”):
- 15% - запазването на Шведската централна банка и националния контрол върху монетарната политика е въпрос на суверенитет и самоопределение на Швеция; лихвените проценти трябва да се определят във Швеция според нуждите на Шведската икономика;
- 11% - еврозоната означава предаване на власт и влияние, досега принадлежали на Шведската държава;
- 10% - не подкрепят ЕС заради “бюрокрацията, централизацията и корупцията”;
- 8% - мислят, че в ЕС има дефицит на демокрацията в сравнение с Швеция;
- 7% - искат да се възприеме изчаквателна позиция, за да се види как ще се развие еврозоната и дали страните членки ще спазват Пакта за стабилност и растеж (ПСЗ) и Маастрихтските критерии.
