На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към ноември 2021 г. е положително в размер на 638,7 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 806,6 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 167,9 млн. лева. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 г. са в размер на 47 779,2 млн. лв. или 94,5 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към ноември 2021 г. нарастват с близо 8,1 млрд. лв. (20,4 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 7,4 млрд. лв., а постъпленията от помощи и дарения нарастват с 0,7 млрд. лв. спрямо отчетените за единадесетте месеца на предходната година. За по-високите данъчни приходи през ноември влияние оказва и направената законодателна промяна за изместване срока на авансовите вноски за корпоративен данък, предвид променения краен срок за подаване на декларациите за промени на авансовите вноски през 2021 г. по чл. 88 на ЗКПО (15-и ноември).
Агенция „Митници“ открива нови единни сметки за плащания на публични задължения
През месеца постъпи и сума в размер на 450 млн. лв., която е с еднократен за годината ефект и представлява предоставени безвъзмездни средства от АЕЦ „Козлодуй“ по държавния бюджет в изпълнение на РМС №739/2021 г. за одобряване на Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия. Предвид необходимото технологично време за обработка на плащанията по Програмата, съответните разходи за изплащане на компенсации ще бъдат извършени почти изцяло през месец декември, което съответно води до еднократно подобрение на бюджетното салдо за месец ноември поради постъпилите приходи.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37 340,2 млн. лв., което представлява 94,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5,3 млрд. лв. (16,6 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода.
Публикуваха новите образци на годишни данъчни декларации
Приходите от преки данъци са в размер на 7 701,9 млн. лв. или 100,2 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 17 293,6 млн. лв. (95,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 806,4 млн. лв. (96,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 175,0 млн. лв. (91,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 264,1 млн. лв. (109,5 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 300,7 млн. лв. или 104,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 044,1 млн. лв., което представлява 89,9 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 7 348,0 млн. лв., което представлява 108,8 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 091,0 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 г. възлизат на 47 140,5 млн. лв., което е 85,4 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 39 912,5 млн. лева. Значителният ръст на разходите към ноември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към ноември 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,4 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците октомври и ноември). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.
През последните месеци на годината разходите нарастват значително, като освен традиционно по-високите разходи, свързани със зимния период, се финансират и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г. През последният месец на годината предстои да се извърши и основната част от плащанията по одобрената от правителството Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
Нелихвените разходи за изминалите единадесет месеца на годината са в размер на 45 007,1 млн. лв., което представлява 88,2 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 41 895,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 071,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 40,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,0 млн. лв. (89,2 % от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 547,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.11.2021 г. е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 г. са в размер на 47 779,2 млн. лв. или 94,5 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към ноември 2021 г. нарастват с близо 8,1 млрд. лв. (20,4 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 7,4 млрд. лв., а постъпленията от помощи и дарения нарастват с 0,7 млрд. лв. спрямо отчетените за единадесетте месеца на предходната година. За по-високите данъчни приходи през ноември влияние оказва и направената законодателна промяна за изместване срока на авансовите вноски за корпоративен данък, предвид променения краен срок за подаване на декларациите за промени на авансовите вноски през 2021 г. по чл. 88 на ЗКПО (15-и ноември).
Агенция „Митници“ открива нови единни сметки за плащания на публични задължения
През месеца постъпи и сума в размер на 450 млн. лв., която е с еднократен за годината ефект и представлява предоставени безвъзмездни средства от АЕЦ „Козлодуй“ по държавния бюджет в изпълнение на РМС №739/2021 г. за одобряване на Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия. Предвид необходимото технологично време за обработка на плащанията по Програмата, съответните разходи за изплащане на компенсации ще бъдат извършени почти изцяло през месец декември, което съответно води до еднократно подобрение на бюджетното салдо за месец ноември поради постъпилите приходи.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37 340,2 млн. лв., което представлява 94,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5,3 млрд. лв. (16,6 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода.
Публикуваха новите образци на годишни данъчни декларации
Приходите от преки данъци са в размер на 7 701,9 млн. лв. или 100,2 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 17 293,6 млн. лв. (95,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 806,4 млн. лв. (96,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 175,0 млн. лв. (91,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 264,1 млн. лв. (109,5 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 300,7 млн. лв. или 104,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 044,1 млн. лв., което представлява 89,9 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 7 348,0 млн. лв., което представлява 108,8 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 091,0 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 г. възлизат на 47 140,5 млн. лв., което е 85,4 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 39 912,5 млн. лева. Значителният ръст на разходите към ноември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към ноември 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,4 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците октомври и ноември). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.
През последните месеци на годината разходите нарастват значително, като освен традиционно по-високите разходи, свързани със зимния период, се финансират и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г. През последният месец на годината предстои да се извърши и основната част от плащанията по одобрената от правителството Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
Нелихвените разходи за изминалите единадесет месеца на годината са в размер на 45 007,1 млн. лв., което представлява 88,2 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 41 895,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 071,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 40,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,0 млн. лв. (89,2 % от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 547,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.11.2021 г. е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
