Доц. Манаси Николов: В НЗОК бюрокрацията ражда бюрокрация

В последните 5 години, всеки месец се измислят все повече и повече документи, които трябва да се попълват. Лекарят се е превърнал в една писарушка, която отделя може би една минута да хвърли поглед върху пациента и останалите 15 минути пише. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ доц. Манаси Николов от СБАЛ по онкология. Според него с електронна карта за всеки пациент ще отпадне необходимостта от всички бумащини, но тогава ще отпадне нуждата и от голяма част от бюрократичната машина на здравната каса. Ето какво още каза доц. Николов пред водещата Лили Ангелова за проблемите на лекарите в ТЕЛК и онкоболните:

Водещ: В четвъртък ваши колеги лекари протестираха в цялата страна срещу Здравната каса, която през тази година е определила т. нар. прогнозен брой пациенти, които могат да бъдат приети в дадена болница. Вие включихте ли се в тези протести, подкрепяте ли колегите си?

Доц. Николов: Ако ми разрешите, ще започна малко по-отдалече. Да погледнем проблема по-глобално, защото този проблем съществува от много време и това в момента е само върхът на айсберга. Но той не дава пълна яснота за пътя, по който може да бъде разрешен. Нека погледнем нещата от самото им начало. Ако се върнем назад в историята, по време на Възраждането и след това в ранните години след Освобождението, най-важните хора в обществото са били попът, учителят и лекарят. Всички хора са имали уважение към тях, всички хора са благоговеели пред тях и са се отнасяли по един коренно различен начин от този, който започва да се натрапва след 9 септември 1944 г.

Водещ: Сега лекарят от кмета ли е изместен?

Доц. Николов: Така и не само от кмета, може би и от баджанака. Всичките тези години, през които беше натрапвано, че лекарят е слуга на народа, слуга на работника. И това беше през цялото време на комунистическото общество, здравеопазването беше включено в сферата на услугите, наравно с фризьорите и бръснарите. След като се създадоха условия за навлизането в лекарската професия на хора, които нямат желанието да бъдат лекари, призванието да бъдат лекари, всички тези т.нар. работнически факултети избълваха масово за кратко време хора, които са много далеч от тази професия. За съжаление те през последните години на миналото столетие вече бяха професори по партийна линия, естествено. Те заеха ръководни длъжности и постове и те управляваха и движеха здравеопазването в България, което даде своето отражение. Така че ние имаме две причини за появата на тези брожения в момента. Първото - това е, че самото общество беше настроено, че лекарите са нещо, което трябва да им бъде под ръка, което трябва безотказно да им работи, без те да оказват никакво уважение. Второто нещо, което започна след 10 ноември 1989 г., когато смятахме, че ще навлезе демокрация и че ще има някакво възвръщане на престижа на лекарската професия, точно тогава лекарите бяха принудени по финансови причини да напуснат работните си места и да отидат да карат таксита. Две трети от шофьорите на таксита в София от 1990 г. до 1995 г. бяха лекари.

Водещ: Успяха ли след 1995 г. да се върнат в професията тези ваши колеги?

Доц. Николов: Много от тези колеги не, просто преминаха в други сфери. Станаха търговци на дребно, на едро, търговски представители на различни фирми, но не се върнаха в клиниката, в болницата. И оттам имаме проблема, че ниското заплащане и ниското положение в обществото доведе до едно отчуждаване на лекаря от неговото призвание да бъде всячески всеотдаен и в помощ на пациента. Във всеки един момент, в който пред лекаря стои въпросът дали да помогне с всичките си сили, които има, независимо от това, че няма да бъде заплатен, възниква проблемът: „Ами какво ще кажат утре другите“. Защото през последните години сме свидетели на една масова кампания от страна на всякакви органи и медии срещу лекарите. Най-голямата грешка за мен е, че болниците бяха направени търговски дружества. Вие трябва да лекувате пациента, но в същото време трябва да си правите сметката, че като дойде при вас, трябва да му калкулирате иглата, спринцовката, памукът, спиртът, плюс и някакво възнаграждение за вашия труд. Добре, но заплащането, което касата определя за всяка една медицинска дейност, е от порядъка на от 50% до 70%  на това, което вие изразходвате и тук говорим за финансовите средства за консумативите. Не говорим въобще за заплата на лекаря. И какво излиза? Болницата е търговско дружество, нейните приходи идват от НЗОК, тоест от това, което заработите, но нали тази болница трябва да си плаща тока, трябва да си плаща парното, кой да го прави това нещо?

Водещ: Вие сте поставени в ситуацията, хем да сте държавна болница, хем да сте търговско дружество. Навремето идеята беше, че като преструктурират болниците в търговски дружества, ще се създаде конкуренция. Но срещу вас седи една държавна здравна каса, която според мен правилно беше определена от ваши колеги като държавен монополист…

Доц. Николов: Да, аз ще ви дам един пример. Може ли на едно търговско дружество, на един търговец да му кажат: „Вие ще продавате стоката си на тази цена, нас не ни интересува за колко ще я купувате“. Значи хем си търговец, хем се оказва, че повече от това не можеш да вземеш. Хем нямаш право на печалба, хем трябва да се издържаш и да извършваш действително дейност, която да отговаря на стандарти. Аз ще ви дам следния пример. Клинична пътека в нашата болница с един ултрамодерен апарат за лъчетерапия е оценена на сумата от 1000 лв. Себестойността на облъчването на пациента е 3000 лв. Ние с всеки един пациент губим по 2000 лв., които трябва да бъдат набавени от нашия труд или от някакви други постъпления.

Водещ: През годините сме ставали свидетели на много затруднения, пред които са поставени онкологично болните. Нередовната доставка на лекарства, липсата на достатъчно апаратура са били и все още са причина хората с това заболяване да бавят лечението си. Сега на вас ви казват, този месец например може да лекувате 50 болни с даден вид рак. Това означава ли, че ако дойдат още 20 души, вие ще трябва да им кажете: „Здравната каса не е прогнозирала, че ще откриете заболяването си този месец, елате следващия“?

Доц. Николов: За тези 20 души касата дава правото вие да вземете от следващите 50 души за следващия месец, да вземете тези 20 и да ги лекувате този месец. Обаче какво става следващия и по-следващия месец? Накрая се стига дотам, че лимитът за годината се е изчерпал в рамките на първото полугодие. Тогава какво правим? Затова колегите предварително алармират и затова призовават пациентите да застанат и те на наша страна, защото ние виждаме малко по-надалеч нещата.

Водещ: Когато ви свърши лимитът, вие трябва ли да кажете на пациентите, че не може да ги лекувате и те трябва да отидат и да търсят болница, в която лимитът не е изчерпан?

Доц. Николов: Да.

Водещ: Но не трябва ли пациентът да определя в коя болница да отиват парите, според избора къде иска да се лекува?

Доц. Николов: Аз смятам, че няма нужда да откриваме топлата вода, нещата са отдавна ясни. Всичко това, ако имаше една реална и практически действаща здравна каса, всеки един пациент с електронна карта отива, където си иска и просто по електронен път информацията от него отива в НЗОК и касата превежда парите на болничното заведение, в което се е лекувал. За какво са необходими всички други, да ги наречем с архаичния израз, бумащини? Но тогава ще отпадне голяма част от бюрократичната машина, която е в момента. Бюрокрацията ражда бюрокрация. Вие нямате представа, че в последните 5 години, всеки месец се измислят все повече и повече документи, които трябва да се попълват. Лекарят се е превърнал в една писарушка, която отделя може би една минута да хвърли поглед върху пациента и останалите 15 минути пише, пише…

Водещ: Вие сте председател на Специализирана онкологична териториална експертна лекарска комисия към Националната онкологична болница. Преди да си поговорим специално за връзката между инвалидността и онкологичните заболявания, кажете ми има ли достатъчно лекари със съответните специалности в България, които да участват в тези териториални комисии?

Доц. Николов: За съжаление, както и навсякъде другаде в здравеопазването, броят на лекарите, които се занимават конкретно с медицинска експертиза, е много малък и недостатъчен. Най-лошото е, че средната възраст на тези лекари вече клони към пенсионна. Така е по няколко причини. Първата е, че въпреки многократните ни настоявания, няма призната специалност „медицинска експертиза“. Няма дори и курс, който да бъде завършен, за да придобиеш някакъв сертификат, който да ти даде правото да работиш в ТЕЛК. Единствените изисквания до 2005 г. бяха, че трябва да си работил 10 години в практиката, за може все пак да имаш поглед върху нещата, сега вече това е намалено на 3 години.

Водещ: Как се отразява това на пациентите?

Доц. Николов: Ами това се отразява неблагоприятно на пациентите. Причината е, че много от комисиите работят в намален състав, което налага голямо чакане на самите пациенти. По регламент 3 месеца е срокът от подаване на документите до явяването пред ТЕЛК. За съжаление някои от комисиите са много натоварени, и то по-специално в провинцията, където хората чакат и по половин, по една година, за да се явят пред ТЕЛК. Заплащането на лекарите от комисиите е обидно ниско. А и с тези случаи, че бяха подвеждани лекари под отговорност във връзка със съмнения за фалшиво издадени решения…

Водещ: Има ли осъден лекар за фалшификация на документи?

Доц. Николов: Не, няма.

Водещ: Доц. Николов, сигурна съм че всеки, на когото му се е наложило да получи експертиза за временна неработоспособност, трайна неработоспособност или степен на увреждане, ще каже, че процедурата е тромава и със сигурност изключително неприятна за хора, които имат сериозен здравословен проблем, физически болки. Не е ли възможно да се съкрати този процес, да се намали чакането на пациентите?

Доц. Николов: Има, разбира се, начин и ние сме го предлагали. Аз в качеството си на зам.-председател на Националното сдружение на лекарите, работещи в ТЕЛК-овете в България, заедно с д-р Георгиева, която беше председател, сме предлагали нееднократно, дори сме правили финансов разчет с колко много могат да бъдат съкратени разходите на НЗОК по обслужване на пациентите за явяването им пред ТЕЛК. Едно въвеждане на т.нар. електронно здравно досие ще облекчи толкова много работата на лекарите в ТЕЛК, на времето и на средствата, които ще похарчат пациентите, докато се явявят в ТЕЛК. Ще ви дам нагледен пример. Един пациент, който е хронично болен, който ходи всеки месец да му се изписват лекарства, който всеки месец се следи при специалист, не е необходимо да изважда отново документ, в който да му се описва състоянието, за да може ТЕЛК да го оцени. Вместо това се отваря неговото здравно досие и се вижда, че този човек е ходил този, този и този месец на преглед, в него е вписано това и това, прочитат се и с това се приключва. С това се прекратява и порочната практика, която съществува, да се пишат неща, които не отговарят на истината. А тези неща лекарите в ТЕЛК няма как да ги удостоверят, защото те виждат пациента в рамките на 15 минути и не могат всичко да обхванат. Идват пациенти с неправдоподобно написани  документи, в който пише какви ли не неща. Докато, ако това бъде въведено, ще има най-строг контрол и този контрол ще бъде осъществяван не само от ТЕЛК, но може да бъде осъществяван от НЗОК, от НОИ, всички заинтересовани страни, които в момента дават финансови средства по тази цяла процедура по явяването пред ТЕЛК.

Водещ: По мои спомени от парите на данъкоплатеца бяха похарчени милиони през годините, за да се създаде това т.нар. електронно здравно досие, кой не иска тази система да заработи?

Доц. Николов: Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото не съм наясно с механизмите, които съществуват на по-горните етажи на властта и които трябва да осъществяват съответния контрол по изпълнението на така заложения проект.

Водещ: Каква група инвалидност се полага на онкологично болните?

Доц. Николов: За всяко онкологично заболяване, ние сме се постарали оценката му да бъде съобразена с вида на заболяването и не само да бъде оценявана локализацията на заболяването, но и да бъде оценяван стадият. Най-простият нагледен пример е отрязано примерно 10 см. от червото, поради онкологично заболяване да има по-малка оценка, отколкото на този човек, на когото е отрязано почти цялото дебело черво. Опитали сме се да направим една квалификация на всеки отделен стадий на заболяванията и по този начин да дадем по-адекватна оценка. По принцип при всяко едно заболяване, в първите години от неговото диагностициране, обуславя грубо казано над 70% трайна неработоспособност, което от категориите отпреди 2000 г., които са по-популярни сред населението, е втора група инвалидност. Характерно е, че онкологичните заболявания водят до много тежка инвалидизация. Първо, защото лечението им е почти винаги хирургично. Това обуславя по-големия функционален дефицит от страна на организма. От друга страна никога не трябва да се забравят и психологическите аспекти на това заболяване. То води до една коренна промяна в психиката на болшинството от пациентите. Затова аз винаги съм препоръчвал в методическите указания, които съм давал, нашите колеги винаги да имат предвид, че едно онкологично заболяване води до рязка промяна в начина на живот, в работоспособността, в психологическата настройка на човека. Затова ние сме се помъчили, дори и при заболявания, които имат минимален функционален дефицит, пак да даваме първите години по-висок процент намалена работоспособност. В момента така е построен законът, че до петата година постепенно намаляват тези проценти, като след петата година е строго фиксиран на 50%. За съжаление в последната редакция на закона някои заболявания бяха пропуснати. Първото е ракът на щитовидната жлеза, при него процентът е едва 30%...

Водещ: Защо? Защото се смята, че процентът на излекувани е много висок…