- Д-р Дариткова: В края на 2015 г. ще може да се оцени реално свършеното в здравеопазването
Без единна електронна система на касата няма как да се случи ефективният контрол върху харченето на средствата в здравеопазването. Това коментира в интервю за Дарик председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. Часове преди гласуването в парламента на единствената кандидатура за управител на НЗОК - тази на д-р Глинка Комитов, Дариткова изрази надежда проблемът с единната система на касата да намери своето решение в близките месеци.
„Д-р Комитов познава добре системата, работил е през цялото време на отговорни мениджърски позиции откакто функционира осигурителния модел в България. Смятам, че това ще бъде изключително полезно, за да може да се обобщят нарушенията и отклоненията, които са настъпили в осигурителния модел от първоначалния му замисъл и да се намерят правилните законодателни и нормативни решения", коментира тя.
Няма ефективен контрол без единна електронна система на НЗОК
Даниела Дариткова подчерта същественото значение на контрола, като напомни колко пъти се е увеличил бюджетът на НЗОК през годините, а ефективното разходване на парите и подобряването на здравните показатели на касата не се е случило досега. Тя обаче беше категорична, че всички трябва да са наясно, че без единна електронна система на касата, няма как да се случи ефективния контрол. Разчитаме Министерството на здравеопазването в синхрон с НЗОК да реши този проблем в близките месеци, каза д-р Дариткова.
Председателят на здравната комисия коментира, че бюджетът на касата е такъв, какъвто е бил миналата година и в рамките на запазените дейности и малкото лечебни заведения, които са се включили допълнително, би трябвало да се справим без актуализация. Все пак тя направи уговорката, че след встъпването в длъжност на новия управител на НЗОК ще се анализира как върви изпълнението на бюджета.
В края на годината ще се види реално заслужен ли е рейтингът на министър Москов
Не може да се случи революционна промяна - реформата е непрекъснат процес и не е по силите само на едно управление, каза още д-р Дариткова. Тя смята, че едва в края на годината ще може да се оцени доколко свършеното от здравния министър Петър Москов съответства на високия рейтинг, който има той в момента.
„Все пак 100 дни не са достатъчно дълъг период, за да се задвижат законодателните промени и да се види тяхната практическа реализация. Смятам, че едва в края на тази година ще може да се отчете дали наистина високият рейтинг на министър Москов съответства на едни добри промени в системата на здравеопазването", коментира тя на въпрос. Като допълни, че тепърва предстои да се внесат новите пакети със законови промени, да се направят промени във функционирането и управлението на лечебните заведения.
„Нека бъдем още малко търпеливи -смятам наистина, че ако тази енергия и този висок рейтинг се насочат в правилната посока, в края на година ще се похвалим с по-добри резултати", допълни Даниела Дариткова.
Разделянето на основен и допълнителен пакет ще намали доплащанията
Разделянето на медицинските услуги, които плаща здравната каса - на основен и допълнителен пакет, трябва да доведе и до ограничаване на средствата, които хората доплащат от джоба си, смята председателят на парламентарната здравна комисия.
Основните, социално значимите заболявания категорично ще бъдат покрити от основния пакет услуги, платени от касата, заяви д-р Дариткова. Оттук нататък ще бъде ясно и полето на функциониране на допълнителните здравно-осигурителни дружества, каза още тя. Като допълни, че оттук нататък трябва да бъде и ясно, че това, което се плаща от НЗОК в основния пакет, по никакъв начин не трябва да бъде обект на други плащания от българите.
Това са целите на разделянето на пакета на основен и допълнителен, защото в България това, което плащат от джоба си за лекарства и медицинска помощ е неприемливо в процентно отношение на фона на това, което плащат хората в другите европейски страни, поясни председателят на здравната комисия в НС.
Тя посочи, че за лекарства в България хората доплащат от джоба си близо 60 процента, 40 на сто идвали от фонда. При медицинската помощ съотношението на частните плащания към тези от здравното осигуряване било 47% към 53%.
