„Правомощията на Централната избирателна комисия са да провери набора от документи, които Изборният кодекс изисква по устав, но няма правомощия да проверява истински ли са подписите в подадените списъци", каза говорителят на ЦИК Камелия Нейкова пред bTV.
В подписките на партии и инициативни комитети са използвани личните данни на хора, които твърдят, че никога не са давали съгласието си и не са се подписвали в подкрепа на която и да е партия.
„ЦИК като орган не може да излезе извън рамките на Изборния кодекс и възложените й правомощия. Проверките на личните данни се извършват от ГРАО. В обема на проверката законодателят не е предвидил да се проверява истинността на подписите", поясни Нейкова.
По думите на говорителя на ЦИК комисията има друг механизъм, който трябва да гарантира истинността на документите и това е упълномощено лице, което се подписва на всяка страница с личен подпис и три имена.
В рамките на разговора стана ясно, че в случай на откраднати лични данни ЦИК може да предостави само заверено копие от конкретната страница, на която фигурира подписът на определен човек, но оригиналната страница може да се изиска само в хода на официално разследване.
„Трябва да се подаде сигнал към Комисията за защита на личните данни. Не е редно да се крадат подписи, но няма законов механизъм да се установява достоверни ли са вписаните данни", допълни Нейкова.
„Не е възможно да се подаде нов списък, но всеки участник може да поиска заличаване", поясни още говорителят на ЦИК.
