Общо 13 компании се включиха в конкурса за бъдещия проект
7 компании искат да са стратегически инвеститор в проекта АЕЦ „Белене”
102170
7 компании искат да са стратегически инвеститор в проекта АЕЦ „Белене”
7 компании искат да са стратегически инвеститор в проекта АЕЦ „Белене”
Седем са кандидатите за стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене“, две компании са изразили желание да доставят оборудване и да участват във финансирането, четири са заявленията за придобиване на миноритарен дял в дружеството и сключване на договор за изкупуване на енергия, като сред тях е и Република Северна Македония.
Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти, след като вчера изтече крайният срок за подаване на заявления.
"На 13 август 2019 г. заявление е депозирала компания “ИПК и УП” ООД България, на 15 август - "Росатом" чрез своята дъщерна компания „Атоменергопром“. На 15 август отново е заявила желание Корейската хидро-атомна корпорация (KHNP). На 16 август - компания, представлявана от "Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство", регистрирана в Германия, на 16 август Консорциум "Атомна електроцентрала Белене 2019". На 19 август Китайската национална ядрена корпорация CNNC, и отново на 19 август Консорциум "АЕЦ Белене", регистриран в България", заяви Петкова.
БГНЕС
Дружеството “ИПК и УП” е регистрирано в Козлодуй, като заявлението за стратегически инвеститор е подписано от г-н Безпалчук, уточни Теменужка Петкова в отговор на журналистически въпрос. Тя съобщи и кои фирми са включени в двата консорциума-кандидати за стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене".
"Консорциум "АЕЦ Белене 2019" - става въпрос за компания, която е чешка "Витковице хеви машинъри" АД, "Груп интернешънъл" ООД България е другата компания в този консорциум", допълни тя.
"По отношение на Консорциум "Атомна електроцентрала Белене 2019", заявление за стратегически инвеститор, основен водещ партньор в консорциума е "Атоменергоремонт", ОЗК "Гранд енерджи", "Квант" и ТЕЦ "Марица 3". Това са компаниите, които се включват в Консорциум "АЕЦ Белене".
БГНЕС
Заявка за осигуряване на финансиране и доставка на оборудване на бъдещата атомна електроцентрала са подали американската "Дженеръл електрик" и френската "Фраматом”.
Интерес за миноритарно участие в ядрената централа постъпиха и от български компании – "Атоменергоремонт" АД и "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД. Заявления за изкупуване на енергия са подадени от "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД и от "Юропиан трейд оф енерджи" АД.
"И в 17:30 ч. на 19 август постъпи заявление от страна на Република Северна Македония чрез своята електрическа компания желае да участва в реализацията на проекта АЕЦ "Белене" чрез придобиване на миноритарен дял и чрез сключване на дългосрочен договор за изкупуване на електрическа енергия", каза още министърът.
Петкова добави, че в момента е в ход съгласувателна процедура в правителството на Република Северна Македония и решението ще бъде утвърдено в рамките на няколко дни.
БГНЕС
Комисия, под председателството изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен, ще разгледа заявленията и ще състави кратка листа на кандидати за стратегически инвеститор.
До поредното размразяване на проекта АЕЦ „Белене“ се стигна, след като Русия заведе иск срещу България и Международният арбитраж в Женева осъди страната ни да плати 620 млн. евро на Русия за двата поръчани реактора, които получихме година по-късно. В търсене на приложение на оборудването правителството поръча на БАН да изготви анализ, който показа, че АЕЦ „Белене“ може да бъде рентабилна.
Началото на проекта Белене е още през 80-те години. След смяната на политическата система, той беше замразен. През 2003 година го поднови Симеон Сакскобурготски. Конкурсът беше спечелен от руската “Атомстройекспорт”, дъщерно дружество на “Росатом”. Подписано беше предварително споразумение за близо 4 млрд. евро и през 2008 г. премиерът Станишев направи нова първа копка на бъдещата ядрена централа. За стратегически инвеститор беше избрана германската RWE, структуриращата банка беше “Париба”, но и двете се отказаха от проекта, който боксуваше, след което той отново беше замразен, като именно след това Русия осъди България да заплати поръчаните реактори.
