Конституционният съд обяви текстове от Закона за местните данъци и такси, регламентиращи туристическия данък за противорачащи на основния закон. Това става ясно от решение, публикувано на сайта на съда. Туристическият данък бе въведен през април миналата година.
След промените в закона миналата година данъкът замени туристическата такса и се изчислява на базата на най-малко 30% заетост на легловата база, независимо дали тя е реална или туристите са били по-малко от броя на леглата. Делото в съда бе образувано по искане на опозицията за отмяна на алинея 4 и свързаната с нея алинея 5 от член 61с на Закона за местните данъци и такси. Двете алинеи от закона противоречат на член 60 ал. 1 от Конституцията.
Конституционният съд е видял различен подход в чл. 61с ал. 2 и ал. 4. от Закона за местните данъци и такси. Според алинея втора размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка, който може да е от 0,20 лв. до 3 лв. за нощувка съобразно населеното място и категорията на обекта. Регламентирано е в следващата алинея, че той се плаща до 15 число на следващия месец. Конституционният съд изтъква, че според алинея 2 се дължи реален данък, определен на основата на действително осъществени нощувки, т.е. върху доход от услуга. Според алинея четвърта, когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва. Според КС така данъкът се определя на основата на имущество - броя на всички легла в съответното средство за подслон или място за настаняване. Алинея пета от член 61 с от закона пък дава формула за изчисляване на разликата по ал. 4.
Според Конституционния съд в правната регламентация на туристическия данък са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на страната, съгласно който понятията „доходи" и „имущество" изискват разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата.
Хотелиерите са доволни от отмяната на законовите текстове, които го задължаваха да плати данъка за най-малко 30 на сто запълняемост на легловата база, независимо дали са имали толкова гости. Според председателя на браншовата им асоциация Благой Рагин - най-големият проблем е пред хотелите с голяма леглова база, която никога не се запълва - например, когато стаите са 800. Тогава дори хотелите не са плащали разликата между реалната запълняемост на стаите и оставащия данък до 30 на сто. „Те си плащат според гостите, а сега те си плащат извън това, което имат и на заетост 30 на сто от легловата база. Когато приключва годината искат още три пъти толкова колкото си платил заради 30-те процента заетост", обясни Рагин.
Данъкът бе въведен, за да се прекрати нерегистрирането на гости в хотелите. Засега от сдружението на общините не са готови с позиция как отмяната на туристическия данък ще се отрази върху хазната на местната администрация.
Ресорният зам.-министър Иво Маринов също не бе открит за коментар.
