Лек спад в издръжката на живот през второто тримесечие на годината показва традиционното изследване на КНСБ. Около 560 лева доход на член от домакинството са били нужни за посрещане на нормалните потребности, което е с 0.6 процента по-ниско в сравнение с първите три месеца на годината. Това обаче не е успокояващо, като се има предвид увеличената цена на тока и парното от 1-ви юли и очакваното поскъпване на основни храни заради лошата земеделска година, коментираха от КНСБ.
Синдикатът настоява минималната работна заплата да стане 400 лева от началото на 2015-та година, а връщането на данък общ доход в края на годината да се разшири до по-висока граница от сегашните 340 лева.
Изследването на КНСБ отчита спад на линията на бедността, но в същото време увеличаване на броя домакинства, които живеят в крайна бедност, тоест с доход под 211 лева на член от семейството. С доход до минималната заплата на член от домакинството живеят близо 60 процента от българите, обясни вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков.
"В крайна сметка около 80 на сто от домакинствата в страната продължават да живеят с общ доход на човек от домакинство под необходимите средства за издръжка на живот", каза Ненков.
От КНСБ настояват за вдигане на минималната заплата на 400 лева, за да бъде около 50 процента от средната за страната, както и за разширяване на действието на данъчния кредит в облагането на доходите, договорен с бившото правителство.
"Или ще настояваме за стария подход - необлагаем минимум плюс още една скала на облагане или този подход, който успяхме да реализираме - до 340 лева, просто да разширим диапазона и да сложим някаква по-голяма сума между 400 и 500 лева", каза той.
Продължава да се увеличава разликата между най-ниската и най-високата заплата у нас, която вече е 5.7 пъти. Страната ни остава на последно място по разходи за труд и по покупателна способност сред еврочленките.
