Срещу данък „лихва" и за запазване на плоския данък се обявиха икономистите от Института за пазарна икономика. За десета поредна година експертите представиха своята визия за алтернативен бюджет. Според тях, ако се намалят приходите и разходите в настоящия проект, може да се постигне балансирано салдо - т.е. без дефицит, но и без излишък.
Икономистите са категорични, че в законодателството ни съществуват достатъчно преференции, които могат да се използват, но не трябва да се облагат лихвите по депозитите. В същото време връщането на подоходната скала в данъчната ни система ще доведе до разширяване на сивия сектор.
Свобода на договаряне между работодател и работник, а не минимални осигурителни прагове - това е формулата за подобряване на състоянието на пазара на труда и изсветляването му, смятат от Института за пазарна икономика.
„Всеки работи по различен начин, произвежда различни неща и му трябва различно време и усилия, за да произведе една торбичка. Това е различно за всеки човек според знанието и това, с което разполага. Няма как национално определена цена на този труд да падне на всички. И автоматично тези, за които е по-висока тази национална, нормативно определена цена, тези хора или отиват в сивата икономика и спират да плащат данъци, или просто си губят местата", каза ръководителят Светла Костадинова.
От своя страна икономистът Петър Ганев бе категоричен, че въвеждането на данък върху лихвите по депозитите ще удари именно средната класа - т.е. работещите хора със сравнително стабилни доходи, които си плащат данъците. „Данните на БНБ ясно показват, че по-голямата маса от депозити са именно в средната класа. Тези богаташи, които имат милиони в банките са 200-300-400 човека, докато всичко останало пада на гърба на тези, които имат депозити от по 5000-10 000-20 000 лева", каза той.
Също така икономистите категорично се обявиха против връщането на подоходното облагане. „Средната класа плащаше 24 на сто - тези, които плащаха. А тези, които не плащаха, тъй като имаше много такива преди въвеждане на плоския данък, плащаха нула. Затова плоският данък направи така, че всички да плащат по 10 процента, което на фона на това, което беше преди, беше справедливо, съответно тези, които плащаха 20 процента, започнаха да плащат наполовина, а тези, които не плащаха нищо, също си платиха своите 10 на сто", коментира Петър Ганев.
В пенсионната система трябва да се прехвърля тежестта все повече върху личните осигуровки, смятат още експертите. Освен това трябва да се разбие монополът на здравната каса и всеки да избира частен здравен фонд.
