И учените са сред недоволните от бюджета за следващата година. В ефира на Дарик проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника на БАН и Петко Тодоров, който е член на Сдружението за млади учени „Когито" подчертаха, че не финансирането на науката е основният проблем, а липсата на идея за какво тя съществува. Средствата предвидени за наука в хазната за 2015 г., са на същото процентно ниво спрямо БВП като в тазгодишния бюджет.
Петко Тодоров онагледи недофинансирането на науката с пример от последната сесия във фонд „Научни изследвания", където по различните направления са осигурени пари за между 10 и 20 на сто от всичките оценени като годни за финансиране проекти.
И Тодоров, и проф. Аврамов не са изненадани от размера на парите за наука за догодина. „Науката си е наука, дали е мизерна или не - това е проблем на обществото. В дълбока икономическа криза изход има само един единствен и той е държавна активна политика в образование и наука", коментира Лъчезар Аврамов. Бюджетът е същият и той не може да се очаква да е друг, поне не виждам откъде може да очакваме, че ще е нещо различно", допълни по-младият му колега.
„В случая става дума за някаква шизофренична позиция, в която обявяваш, че нещо ти е приоритет, обаче когато правиш счетоводната сметка, го оставяш на последно място и каквото останало от чувала се изтупва там", коментира Аврамов по повод отношението в бюджета към сектор „Наука".
Проф. Лъчезар Аврамов напомни, че е приета Национална програма за реформи, където сред индикаторите е записано, че през 2015 г. трябва да бъдат отделени 1,12 на сто от БВП за наука, нещо което сериозно се разминава със заложените отново в хазната 0,16 на сто. „Вярно две трети от тях трябвало да бъдат от бизнеса, който го няма, но държавата това й е работата", допълни той.
Критикуваме бюджета не защото има малко пари в него, а заради мизерните проценти като пропорция, подчертаха учените. „Финансирането на науката въобще не е основният проблем. Проблемът е, че въобще няма идея за какво тя да съществува и така цялото общество се обрича на все по-дълбоко затъване", коментира още учените.
И докато Лъчезар Аврамов не смята, че е работа на учените да убеждават бизнеса да инвестира в наука, то по-младия му колега Петко Тодоров призна, че научната гилдия реагира рядко и то само при сериозни скандали, като не е и особено активна.
„Не е наша работа. Бизнесът си има собствени закони и собствени правила - връзката между бизнес и наука е държавна работа", категоричен е проф. Аврамов. Петко Тодоров заяви, че научната общност не е активна. „Винаги съм очаквал повече разбиране към обществените проблеми и повече активност от тази общност", отбеляза Петко Тодоров.
Според него сред младите учени няма никаква надежда, защото отново политиците се оправдават за липсата на пари. „Реалностите ги има, разбира се - днес се оправдават с КТБ, преди беше с „Цанков камък", но бюджет винаги има за определени сектори, само оправданията се променят", отбеляза Петко Тодоров.
Необяснимо е защо няма резултат по т.нар. грабеж на Фонд „Научни изследвания и няма отговор какви са причините, коментира проф. Аврамов като един от авторите на сигнала до прокуратурата след скандалите във фонда и протестите на учените отпреди две години.
Лъчезар Аврамов обяви, че е разочарован от отсъствието на министъра на образованието от заседанието на ресорната парламентарна комисия, на която е обсъждан проектобюджета за 2015 г.
„Когато говорим за научна политика, е добре да се абстрахираме от оперативните програми - да си решим собствените програми и след това като допълнителен механизъм да се заемем сериозно с тях", призова той. Ученият е категоричен, че средствата от ЕС са помощ, а политиците винаги акцентират върху тях - това е кардиналният проблем, тези средства от Европа не могат да заместят нашите пари, нашия ум и нашите възможности, допълни той.
