102 млн. лв. просрочени данъчни задължения е събрала Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в София-град през първото полугодие на 2007 г. На Агенцията за държавни вземания са предадени изпълнителни дела за 750 млн. лв., като 67 млн. от тях са само от началото на година. Това каза за Дарик директорът на дирекция „Събиране” в териториалното поделение в София-град Димана Митева.
В момента се прави анализ на декларираните и внесени осигурителни вноски. Там, където се открие несъответствие при допълнителното задължително пенсионно осигуряване, счетоводителите на фирмите трябва да отидат до офисите на НАП, за да се поправят грешките. В момента Националната агенция за приходите или по-точно Териториалната дирекция в София-град уведомява своите клиенти за това, че има несъответствия при някои от тях на внесените осигурителни вноски по допълнителното пенсионно осигуряване. За какво точно става дума? В Териториална дирекция на НАП в град София се извършва инвентаризация за установяване на осигурителите, при които има разминаване между декларираните от тях вноски и действително постъпилите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване или така нареченото ДЗПО. Това се прави с цел да се уточнят грешките, които са допуснати, за да могат да се отстранят и по индивидуалните партиди на осигурените лица да бъдат разнесени съответно техните индивидуални вноски. Тоест става въпрос за суми, които са били взети, но не са били разпределени в пенсионния фонд, така ли да го разбирам? Една част от сумите действително са постъпили, но има някакви грешки при тяхното осчетоводяване или при тяхното насочване. Друга част от сумите действително все още не са постъпили. Целта на тази инвентаризация, която правим, е да се уточни на какво се дължи разминаването и по възможност то да бъде отстранено. А това отстраняване на разминаването в информацията за колко време става и ако човек не се обърне към администрацията, какво следва? Отстраняването зависи от това колко бързо ще се отзоват представителите на осигурителите, най-често ние работим със счетоводителите, главните счетоводители. Затова изпращаме сега съобщения до осигурителите, разчитаме те да се отзоват, за да можем заедно с тях да установим каква е причината за разминаванията. А като срокове не може точно да се определи, тъй като тази дейност е постоянна, непрекъснато се случва щом работят хора, те да допускат грешки и съответно ние ги следим и ще ги поканваме от време на време, за да отстраняваме тези грешки. В тази тема на разговор мисля, че е полезно за читателите да знаят, че съществува такава възможност, ако те притежават електронен подпис, да влизат в нашата система и сами да извършват проверки за съответствие на вноските с декларираните от тях задължения. Но в случая поканите, които изпращате за справка, не се изпращат до гражданите? Не, изпращаме ги само до осигурителите. До фирмата, в която те работят. Точно така. А сега извън тези покани за проверка на осигурителните вноски, пращате и едни други, те са си постоянни, така да го кажа, за плащане на стари задължения. Към края на юни 102 млн. лв. са се събрали по такъв начин. Ако човек не живее на постоянния си адрес, където му е адресната регистрация, той къде получава всъщност поканата и може ли да разбере, че трябва да дойде при вас? Този въпрос е регламентиран в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно който всяко лице може да посочи адрес за кореспонденция, различен от адреса на постоянното си местоживеене. Така че мога да посъветвам гражданите, ако не живеят на постоянния си адрес, да посочат в най-близкото подразделение или в Териториалната дирекция на НАП адрес за кореспонденция, на който желаят да получават своята кореспонденция. В противен случай е доста неприятно, защото кодексът регламентира способи за връчване на документи, без да се връчат лично на лицата и те може да останат изненадани, че такъв документ им е връчен по такива способи и са предприети следващи действия. Винаги е най-добре да се осъществи една среща, за да се намери най-удобният вариант за погасяване на задълженията и за лицето, и за държавата. А как този човек, който вече има призовка от данъчните, образно казано, ще разбере, когато тя му е връчена на адрес, на който той не живее. По какъв начин? Ами най-вероятно ще разбере тогава когато му бъде запорирана работната заплата, или моторно превозно средство или недвижим имот или някакъв друг актив, който притежава, което не е най-добрият начин, съгласна съм. Затова препоръчвам на хората да посочват адрес за кореспонденция, за да можем да се свързваме с тях, телефон да посочват също е много полезно. Добре е да се осъществяват контакти и да се търси приемливо решение за двете страни. И в такъв случай човек, който се отзове на вашата покана и дойде доброволно да си плати той не се счита за недобросъвестен данъкоплатец, тоест той се е отзовал на поканата. Как става разсрочването, ако няма съответната сума в брой? Лицата, които се отзоват на нашата покана, считаме, че са добросъвестни. Що се отнася до разсрочването, там освен това да са добросъвестни, са необходими още няколко условия, които също са регламентирани в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно лицето трябва да докаже с това какво имущество притежава, какви доходи притежава, че не му е възможно веднага да погаси изцяло своето задължение. За тази част от задължението, за която съществува такава невъзможност, законът дава право да се извърши една разсрочване или отсрочване на плащането по утвърден погасителен план. А има ли ограничения за сумата, която може да бъде разсрочена? Ограничения на сумата няма. Има разлика в това кой орган е компетентен да извърши това разсрочване. За задължения до 100000 лева и за срок до една година компетентен е директорът на Териториалната дирекция на НАП. А за задължения между 100000 и 300000 лева и за срок до две години е компетентен изпълнителният директор на НАП, а за задължения над 300000 лева е компетентен министърът на финансите, като тук има една особеност – че задължителните осигурителни вноски не могат да бъдат отсрочвани, а само разсрочвани и там вече се иска и съгласието на Националния осигурителен институт. По какъв начин хората могат да проверят какви са данъчните им задължения, при положение че не са ги плащали и от тази проверка следва ли всъщност задължително и плащането веднага? Всяко лице може да поиска от териториалната дирекция, където е регистрирано, а за София от офиса, в който е регистрирано, извлечение от своята данъчно-осигурителна сметка, където са посочени всички негови задължения, само че това трябва да направи или лично или може и упълномощено от него лице да отиде и да поиска такова извлечение. Не се дава на всеки гражданин, тъй като се съдържа информация, която е служебна. Каква част от тези задължения, които вие издирвате, се обявяват за несъбираеми? За несъбираеми са обявяват задълженията – основно това са задължения на търговци, когато търговците нямат активи, нямат вземания, нямат парични средства, постъпления, вече не осъществяват дейност и няма начин, по който да бъдат събрани тези вземания. Обикновено те са следствие на някакви измами, които са констатирани от нашите колеги от Данъчно-осигурителен контрол при ревизия с ревизионни актове и с предмет вече на по-специален анализи и наблюдение. А какъв и техният размер примерно? Ами размерът е доста променлив, тъй като непрекъснато се извършват такива ревизии. В същото време задълженията, които не могат да бъдат събрани, се прекратяват изпълнителните дела за тях, тъй като държавата колкото и разходи да прави за събирането им нищо не може да събере. Това се извършва в агенцията за държавни вземания. Колко са предадени на агенцията за държавни вземания за събиране? В Агенцията за държавни вземания сме предали изпълнителни дела за 750 млн. просрочени вземания, като от началото на тази година са 67 млн. лева, другите са остатък от предишната година. Оттам непрекъснато една част от задълженията се погасяват, а за несъбираемите вземания изпълнителните дела се прекратяват.
