България може да стане 16-ата страна, въвела плоския подоходен данък, след като в края на миналата седмица правителството реши от 2008 година в страната доходите да се облагат с единната ставка от 10 на сто.
Плосък данък (или пропорционален данък) е система от данъци, при която се прилага единна ставка (процент от дохода). Терминът "плосък данък" най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално равнище в ограничен брой страни по света, като по-разпространен е прогресивният данък върху доходите, при който гражданите с по-високи доходи плащат по-висока данъчна ставка от хората с по-нисък доход.
В исторически план въвеждането на плосък данък се възприема като крачка напред в сравнение с отсъствие на почти каквито и да е данъци за аристокрацията и духовенството. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни.
След Първата световна война в повечето страни на Стария континент е въведен прогресивният данък, за да се финансират нарастващите държавни разходи, продиктувани от повелята да се заличат щетите от войната.
През последните години редица страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък, като основен мотив е увеличаването на икономическия растеж. В средата на 90-те Естония и Латвия въвеждат плосък данък от съответно 24% и 25% с необлагаем минимум. От началото на 2001 г. в Русия е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а Украйна приема същата система през 2003 година. През 2004 г. в Словакия е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за
подоходния данък, данък печалба и данък добавена стойност. От началото на 2005 г. Румъния въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи.
В Съединените щати, въпреки че на федерално равнище подоходният данък е прогресивен, пет щата (Илинойс, Индиана, Масачузетс, Мичигън и Пенсилвания) прилагат плосък данък за личните доходи, като ставката варира от 3% до 5,3%, като в Пенсилвания няма необлагаем минимум.
Ставката на единния плосък данък в повечето страни, които са въвели такъв данък, е под 20 процента. Изключение прави Исландия, където тя е 35,7 %.
При плоския данък хората с по-високи доходи в крайна сметка плащат повече, отколкото данъкоплатците с по-ниски доходи. Един по-заможен данъкоплатец, чийто облагаеми доходи са 10 пъти по-високи от доходите на съседа му, например, ще плати 10 пъти повече за данъци.
Плоският данък обаче не включва специални "санкциониращи" мерки за онези, които допринасят най-много за националния просперитет, налагайки им "наказателна" или "дискриминационна" ставка, отбелязват експерти.(БТА)
