Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е необходимо да се предприемат нови, адекватни антикризисни мерки в подкрепа на бизнеса, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои. Това е записано в позиция на АИКБ, разпространена от пресцентъра на работодателската организация. В нея се настоява за преосмисляне на мерките за подпомагане на заетостта и доходите в предприятията, пострадали от кризата заради коронавирусната пандемия, за което, според Асоциацията, дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение.
В позицията си Асоциацията аргументира твърдението си за провала на мярката "60/40" с данни от публични анкети и проучвания за интереса на фирмите към нея на Българската стопанска камара, "Алфа рисърч", Националния осигурителен институт, според които мярката към момента на проучванията има нищожен ефект.
Позовавайки се на данни от Националната агенция по приходите, както и на последни данни на "Галъп Интернешънъл", според които към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3 на сто и социологически проучвания, които показват, че още 8 на сто процента от работната сила очакват да бъдат съкратени, от АИКБ заявяват, че ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни.
Според АИКБ мярката "60/40", която те определят като "38/62", вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, е направила запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд.
Според АИКБ на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над три четвърти от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката.
От организацията изтъкват, че е нужно с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично и допълват, че такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката "60/0", което е и германският модел на кризисно законодателство.
Също така, АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката.
В позицията си Асоциацията аргументира твърдението си за провала на мярката "60/40" с данни от публични анкети и проучвания за интереса на фирмите към нея на Българската стопанска камара, "Алфа рисърч", Националния осигурителен институт, според които мярката към момента на проучванията има нищожен ефект.
Позовавайки се на данни от Националната агенция по приходите, както и на последни данни на "Галъп Интернешънъл", според които към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3 на сто и социологически проучвания, които показват, че още 8 на сто процента от работната сила очакват да бъдат съкратени, от АИКБ заявяват, че ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни.
Според АИКБ мярката "60/40", която те определят като "38/62", вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, е направила запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд.
Според АИКБ на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над три четвърти от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката.
От организацията изтъкват, че е нужно с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично и допълват, че такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката "60/0", което е и германският модел на кризисно законодателство.
Също така, АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката.
