Заявената в аванс подкрепа на ГЕРБ за кандидат за конституционен съдия на сините, е вид протегната ръка към старата десница. Мнението изрази пред Дарик председателят на 36-тото Народно събрание Александър Йорданов. „Бойко Борисов постепенно осъзнава, че сам дълго не можеш да управляваш". Според една от знаковите фигури в СДС от миналото,. „Независимо от критиките й към сегашната власт, дълг на старата десница е заедно с ГЕРБ да работи за следващо дясно-центристко правителство", коментира Александър Йорданов.
„Дълг на старата десница независимо от критиките, които е отправяла към ГЕРБ, основателни в много отношения, и споровете, и твърдото опозиционно поведение, е да погледне по-трезво действителността в България и да си отговори на въпроса иска ли БСП отново да формира следващото правителство на България или би направила тази стара десница компромиса да подаде ръка на ГЕРБ. Политиката е изкуство на диалога и старата десница заедно с ГЕРБ трябва да намерят някакъв модус на взаимните си интереси, да си вземат някоя и друга горчива дума назад и СДС да потърси възможност заедно с ГЕРБ да формират евентуално мнозинство. България тогава ще има ясно дясно-центристко правителство", каза Йорданов.
В ефира на Дарик той си припомни 1993 година, когато бе парламентарен председател. „Драматична, сложна година, в която демокрацията беше поставена на огромно изпитание", каза Йорданов.
Бившият председател на 36-тото НС гостува в Междуредие в рамките на рубриката „20 години по-късно", в който до 21 януари, когато Дарик става на 20, коментираме най-важните обществени и политически събития, случили се във всяка от годините от 1993-та насам.
Как ви изглажда поканата на премиера за номинация за конституционен съдия към СДС „Вие излъчете, ние ще го подкрепим"? Какво стои зад това - опит за сделка или...?
Не, зад това твърдение на Борисов стои от една страна лек смут от факта, че една предишна кандидатура - на госпожа Марковска, беше така силно проблематизирана. А е факт изобщо, че в момента от различни страни и среди се проблематизира по принцип управлението на ГЕРБ и атаките срещу ГЕРБ стават много и разнопосочни. И срещу личността на премиера Борисов още повече. И мисля, че той си е дал сметка, че в този момент би било недобър политически ход, ако отново излезе с тезата, че понеже те са спечелили изборите и са мнозинство, видите ли, те могат да наложат някаква своя кандидатура.
Бягство от отговорност ли е това?
Мисля, че Борисов постепенно осъзнава, че избори можеш сам да спечелиш, но дълго да управляваш сам не можеш. Може би след следващите избори още по-ясна ще му стане тази политическа истина, че само и единствено в някаква коалиционна форма на управление България в бъдеще ще може да бъде успешно управлявана. Защото по принцип това е и европейският пример и опит. Истината е, че ГЕРБ се настаниха в политическото пространство до голяма степен на мястото на старата десница, увлякоха един електорат, който преди това винаги подкрепяше главно СДС. Много усилия в тези 20 години се хвърлиха в борба срещу СДС, кой ли не говореше, пишеше и проракуваше края на СДС и така нататък. Така че днес берем горчивите плодове на това отхвърляне на политическата сила, която първа посочи пътя на България към Европа, НАТО, към демокрацията и свободата. И когато сами сме отхвърлили такава политическа сила - казвам народът, хората, гражданите - така категорично я отхвърлят години наред, то нека същите граждани не се сърдят, че стават тези неща, които днес стават в България. И мисля, че много остро ще бъде поставен след бъдещите парламентарни избори въпросът какъв тип управление ще имаме - дясноцентристко или лявоцентристко. От сега е ясно, че флагман, лидер на лявоцентристкото обединение ще бъде БСП.
Те си се заявяват.
А от сега е ясно, че ГЕРБ сами вече не могат да спечелят тези гласове, които спечелиха на предходните парламентарни избори. Следователно ще им трябват партньори евентуално, за да повторят отново управлението.
Можем ли да разчетем тази номинация...
И смятам, че дълг на старата десница, независимо от критиките, които е отправяла към ГЕРБ и основателни в много отношения, и споровете, и твърдото опозиционно поведение, да погледне по-трезво действителността в България и да си отговори на въпроса иска ли старата десница - СДС и тук поставям и „Демократи за силна България" в определен смисъл, иска ли БСП отново да формира следващото правителство на България или би направила тази стара десница компромиса да подаде ръка на ГЕРБ и заедно евентуално в следващия парламент да управляват страната.
Няма ли обаче да стане патерица на ГЕРБ?
Не, това дали една политическа сила е патерица или носи жезъла на властта, зависи от негово величество избирателя. Ако гражданите гласуват за СДС, естествено, че жезъла ще го носи СДС, а примерно господин Борисов може да бъде патерицата. Но поне към ден-днешен нещата не изглеждат така.
Това ли виждате като по-смислен ход?
В противен случай ще се окаже това, което много анализатори казват и тук аз не откривам вече Америка и в различни среди се обсъжда този вариант, той е следният: след следващите избори или ГЕРБ, или БСП печелят с малко, не им стигат депутати да съставят сами кабинет, търсят коалиционни партньори от това, което ще има в парламента, от тези партии, които ще влязат.
И от сега е ясно, че БСП са склонни на това да направят коалиция заедно с партията на Меглена Кунева, която се очаква да влезе в парламента, и да получат традиционната подкрепа от партията на Доган ДПС, с които вече в две и повече правителства си партнират успешно. И е много вероятно нито БСП да не може да състави мандат, те ще върнат мандата, ГЕРБ също да опита да състави кабинет, няма да може ще върне мандата и мандатът ще отиде според Конституцията в някоя от следващите партии. Предполага се, така поне анализаторите казват, че може да бъде партията на Меглена Кунева и тя тогава ще покани БСП и вероятно ще потърси подкрепа от ДПС. Това ще бъде практически едно лявоцентристко правителство, но облечено, пакетирано с много европейско говорене, тъй като подкрепата му ще дойде от партията, на която е шеф председателят на европейските социалисти Сергей Станишев. И всичко ще бъде за пред обществото и гражданите облечено с много европейски приказки - Меглена Кунева - голям европеец, комисар и прочие, лидерът на социалистите подкрепя, либералът Ахмед Доган също. Аз дори предполагам, че ДПС няма да поиска министри в един такъв кабинет, защото има лош спомен от реакцията на хората....
Ама вие го начертахте направо този кабинет.
Ами това е сценарият, който очаква България след една година. За да не се случи този сценарий, това, което аз искам да стане... Значи политиката е изкуство на диалога, разбирателството, взаимните компромиси и старата десница, заедно с ГЕРБ трябва да намерят някакъв модус на взаимните си интереси, да си вземат някоя и друга горчива дума назад и ако може, СДС наистина да влезе в Народното събрание, да потърси възможност заедно с ГЕРБ да формират евентуално някакво мнозинство. България тогава ще има ясно, дясно правителство, дясноцентристко правителство.
На тези, които биха казали, какъв десен е Бойко Борисов, там е пълно с бивши комунисти и така ,и така, и така, отговорът може да бъде само един - политиката за съжаление не е нито църковен храм, морална някаква сфера, в нея хората и партиите се възприемат според програмите, етикетите и така нататък. Вероятно в ГЕРБ има такива, които на мен не ми харесват, вероятно те също не ме харесват. Но там не е място за взаимно харесване. Политиката работи с реалности. А реалността към момента е такава, че партията ГЕРБ с помощта на СДС и на Иван Костов по-точно, тогава стана това нещо, бе приета за член на Европейската народна партия, която е обединението на десните партии в Европа. И оттам нататък ГЕРБ е записан в списъка на десните партии, а ние тук с вас можем да си блъскаме цял ден главата колко десни са те... Поначало аз не обичам тези понятия ляво и дясно, защото те са крайно спекулативни. Примерно, ако гледаме чисто социално хората, които останаха членове на СДС, бих казал, че там богати хора почти вече няма. Там са или някакви дребни собственици, едва ли има...
Друг е въпросът, че в мандата на тройната коалиция се взеха много десни решения в рамките на икономиката...
А пък десницата взема леви решения. Просто това е едно спекулативно понятие ляво и дясно. За мен, може да съм старомоден, но разграничението все още си стои в това, което наричахме антикомунизъм навремето. За мен е важно като човек, който е тръгнал за демокрацията, да не управлява БСП. Мога да кажа 1000 аргумента защо аз съм на това мнение. Но няма да ги кажа сега, казвал съм ги много пъти. И в името на това да не управлява БСП, аз съм готов да направя компромиси с други политически партии в България. Но за съжаление днес не ме питат, за да им го обясня така просто.
Защо? Ходът на СДС е вид подаване на ръка с ГЕРБ, така ли да го приемем?
Синята коалиция също няколко пъти подаваше ръка в парламента. Бойко Борисов не приемаше тази ръка. След това се стигна до конфронтация. Бойко Борисов е човек, който в крачка се учи на политика, той не е роден политик, той ставаше политик пред очите ни. Интересите му иначе са били други, той самият никога не е мислил, че ще става политик, но животът го изхвърли в политическата орбита и, както виждаме, дори ако сравните неговия начин на говорене от преди няколко години и сега, виждате, че лека-полека политиката го ошлайфа, вкарва го в едни рамки и той ще - не ще, ще започне да разбира, че чувството за политическа солидарност, за партньорство, за коалиционност е важно и няма нищо лошо в това, което той е казал, че тяхната политическа сила ще подкрепи кандидат, издигнат от друга.
Ние търсим значите зад това послание.
Все пак става дума за избор на кандидат на парламента. А парламентът е политическо представителство. Там няма как да търсим да падне някакъв съдия извън политиката. Виждате, че единият от конституционните съдии, който беше избран, беше заместник-председател на парламента, тоест функционер на партията ГЕРБ откъдето и да го погледнеш. Затова да не си играем на тази псевдонезависимост да я наречем на съдиите, а да приемем, че в България във всяко едно нещо се влага политически смисъл и политически контекст и да приемем, че така е наистина при демокрацията. В края на краищата демокрацията е партийна, няма безпартийна демокрация.
Кратък въпрос за ситуацията към днешна дата в СДС и това всъщност ще остане ли единно СДС в този му размер на свита електорална дори подкрепа до изборите, след като новото ръководство не легитимира съюз Единство, тази фракция на Надежда Нейнски.
Това е дълга тема.
Вашето усещане.
Проблемите на СДС започнаха от момента, в който една успешна коалиция, която стигна до управлението на страната два пъти - един път с премиер Филип Димитров, втори път с премиер Иван Костов, коалиция от 16 политически партии, покриващи фактически цялото политическо пространство, там имаше и леви партии като социалдемократи, зелени, Екогласност и други, и други до християндемократически и либерални. Този богат конгломерат, който имаше, се възприемаше от хората като национално движение за демокрация и затова излизаха хората по площадите и се правеха хилядни митинги в подкрепа, изведнъж беше смачкан и превърнат в партия. При това в партия еднолична, в която най-важен е гласът на лидера, на вожда. Първият опит не успя, това беше опитът на Филип Димитров да го направи. Но вторият при Иван Костов беше напълно успешен. Оттам нататък започна залезът на СДС. Започнаха личностни конфликти.
Това хората го знаят.
Между другото Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Иван Костов са част от тази система на конфликтите, които ерозираха доверието в СДС. Защото хората започнаха изведнъж да се отъждествяват не с политическата сила като цяло, не със синята бюлетина, както ние бяхме в началото, а дали харесваш или не харесваш един или друг. Какво да направим? Има хора, които не на всички можеш да се харесат. Примерно Иван Костов - едни го харесват, други не го харесват. Надежда Михайлова - също, Стоянов - също. И затова казвам, че когато се тръгна по този път на личните конфликти всичко се ерозира и разпадна.
Изходът за СДС къде е? СДС просто трябва да си спомни какво му е името. Ако СДС прочете и осмисли името си, а именно Съюз на демократичните сили и потърси в себе си това богатство от различни демократични сили, личности, няма нужда от такива единства. Сега там с това „Единство" е също смешна ситуация, защото хората, които работеха най-много за разцепленията в СДС и заради тях се случваха тези разцепления, сега изведнъж тръгват нерде Ямбол, нерде Стамбол, да правят единство. Самото СДС, в него трябва да се намери това единство. И няма нищо лошо, дори някой, ако го е напуснал, да се върне в него. Нито е болка за умиране, нито е кой знае какво. Не можем да живеем в държава, в която всеки да се вманиачава, че е лидер и всеки да си прави партия. Ами половината от така наречените лидери на СДС всеки си направи партия. Костов си направи партия, Бакърджиев, Софиянски и сега и Надежда Михайлова и тя измислила да прави почти партийно, някакво вътрешно образувание. Малко по-скромно, малко по, как да го нарека, не толкова нахално. Нито една от тези личности не е чак такава световна личност, че да каже: ето ме мен великият политик и прочие. На СДС, изобщо на политиците в СДС е необходимо да се препоръча малко повече скромност и чувство за отговорност пред хората в България. И да се извиним за грешките, които допускахме през годините, за вините, за тези конфликти и разделения, олюспвания, разцепления и прочие. И тогава може би хората отново ще се върнат към нас и ще ни повярват.
Каква беше 1993 година - тази година, която последва след падането на кабинета на Филип Димитров, 36-тото Народно събрание, на което бяхте председател.
Сложна и объркана година - така е останала в моето съзнание. Тя в някакъв смисъл започна на 28 октомври 1992 година в политически смисъл, защото тогава 36-тото Народно събрание гласува против вота на доверие, поискан от Филип Димитров, и това доведе до оставката на правителството. Месец преди това парламентът остана и без председател, защото тогава пък бе гласувано вот на недоверие към председателя Стефан Савов. Гласуването обаче показа, че НС му дава доверие, тоест Савов не беше свален с гласуване от НС, той получи подкрепата на парламента, но с един глас повече и той тогава го изби на чувства и каза, че само с един глас за него не е достатъчно и си подава оставката. И всъщност 1993-а се очертаваше да започне като година без председател на НС, без правителство. Тогава започнаха едни безкрайни заседания, срещи, совалки, включително СДС отново издигна Филип Димитров за кандидат за премиер. Това нещо не се случи и се стигна до ситуация, в която на 30 декември, тоест навръх Нова година беше избрано ново правителство на България с премиер Любен Беров.
И с мандата на ДПС.
А на 5 ноември 1992 година аз бях избран за председател на НС. Тогава в това време, в тази есен на 1992-ра, преди 1993 година в средите на СДС практически се сблъскаха две тези. Едната смяташе, че ако не вземаме вече постове и не се борим за властта, ще се стигне до разпадане на НС и до предсрочни парламентарни избори. Втората теза, която имаше мнозинство в средите на СДС, беше да не се сдава властта и че личните чувства на един политик, обиден примерно или казали му неща, или както непрестанно обиждаха Филип Димитров, не са толкова важни, защото става дума за това да се държи властта. Аз споделях тезата, че след като веднъж сме взели властта от комунистите, наш дълг пред гражданите на България е по никакъв начин да не сдаваме властта на БСП.
Ваша ли беше онази фраза за демокрацията, която победи с малко и завинаги?
Тя беше фразата „Демокрацията победи с малко, но завинаги", макар че тя беше преиначена в нещо, което звучи глупаво, в смисъл „СДС победи с малко, но завинаги". Разбира се, такова нещо не съм казвал. 1993 година започна, си спомням, с това, че първият акт на парламента беше още на първото заседание след нова година отнемането на имунитета на Александър Лилов. Всъщност 36-тото НС свали имунитетите на двама известни дейци на комунистическата партия - Андрей Луканов и Александър Лилов по искане на главния прокурор Татарчев. Имаше много разгорещени дебати.
Бурни години.
Друго интересно нещо, което съм запомнил от 1993 година, това беше продължаващата война срещу СДС. В медиите непрестанно се говореше срещу СДС, пишеше се срещу СДС, като се внушаваше на общественото мнение, че едва ли не СДС е обявило война на всички. Това беше и тезата на президента Желю Желев, с която обоснова лансирането на това правителство на Любен Беров. Истината беше точно обратната - всички бяха обявили война на СДС. Любопитен детайл е този, че чорвекът, който до голяма степен убеждава Желю Желев да даде пресконференция на Боянските ливади през 1992 година и да каже „промяна", „СДС да си ходи" и че „СДС е обявило война на всички", този човек е с агентурното име Филип. И всъщност агент с името Филип атакува Филип Димитров. Това е като детайл.
Много от политиците все още спорят доколко тогава Филип Димитров се сваля сам и СДС се сваля от власт...
Това е една от тъмните страници изобщо. Филип Димитров не се е самосвалил, но той постъпи като един морален човек, който постави честта на първо място, а не политическата целесъобразност. Целесъобразността налагаше СДС да...
Властта да се държи.
Да преглътне лични обиди, особено при положение че знаехме, че атаките идват от среди на бивши служители на ДС, на комунисти и прочие. И аз дори съм казвал на Филип: „Ти прекалено се впрягаш. Естествено, че ще ни атакуват. Те, комунистите, ако не атакуват СДС, какво да атакуват? То е ясно, но не трябва да се впрягаме, а трябва да се опитаме с целия властови ресурс, който имаме на изпълнителна власт, кметове в страната, парламент и прочие, да държим властта".
През 1993 година, когато през януари стартира и Дарик радио в софийски ефир, ще говорим и със Стефан Софиянски, тогава той е подписал този лиценз за радиото ни, за да тръгне то на 21 януари 1993 година в София, така хората със сигурност могат да проследят много от спомените ви във вашата книга, скоро я издадохте - „Блогуергосун".
Да, тя е мемоарна, изповедна и там разказвам за всички тези събития подробно и в детайли.
Когато си спомняме за тези години и говорим за победилата демокрация с днешна дата...
В тази година имаше и още едно важно събитие - гладната стачка на Едвин Сугарев като един морален протест срещу лъжата в българския политически живот. След тази гладна стачка вицепрезидентът Блага Димитрова си подаде оставката и затова казах, че беше сложно, тежко време. Друг детайл от това време е, че се прие въпреки проблеми в парламента, успяхме да прокараме решението, че сведенията за организацията и дейността на ДС до 13 октомври 1991 година не представляват държавна тайна, тоест нямаше опасност някой да бъде съден, ако разкрие нещо от досиетата. Това е важно решение, което се забрави и то стана основа днес вече за действията на комисията по досиетата. Драматична, сложна година, в която демокрацията беше поставена на огромно изпитание.
