Кметът на Чипровци показа как се тъче килим.
Кметът на Чипровци показа как се тъче килим. / Петя Димитрова
С песен от първата усукана нишка вълна до последния удар на тупаницата върху вертикалния стан – така става хубав килим, казват чипровчани. Ден преди събора в планинското градче се провежда Четвъртия фестивал на чипровсия килим – занаят, с които местните хора се прочуват още през ХІХ век из цяла Европа.

килимите
Петя Димитрова

 
Първият период на килимарството в Чипровци е датиран от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ век и се нарича конструктивен. От него са познатите ни днес модели – бакамски /бакам – дърво, от което се добива червена и черна боя/, гарибалда /къса горна дреха/ и какарачка /черноока булка/.

От началото до Освобождението периодът се нарича декоративен. Тогава навлизат по сложните фигури и по-ярките багри. Всеки килими си има име - "Лозница", "Венците", "Колата", "Цвекетата", "Птичи гнезда", "Диреците", "Големи куки", "Ресково дърво", "Крилцата", "Перцата", "Четирите окца", "Бибиците", "Ченгелите". Килимите са с две лица изцяло вълнени или с памучна основа.
 
Третият период е орнаментален - от началото на ХХ век до наши дни. През 60-те години на миналия век в Чипровци имало 1100 килимарки, сега са едва 60.
 

Пъстри хора се извиха на фестивала.
Петя Димитрова


„Моля Ви помогнете да не се затрие това световно наследство” - така една от майсторките-килимарки Юлия Димитричкова се обърна от името на чипровчани към тримата депутати, уважили празника – Делян Димитров, Атанас Костадинов и Илиян Тимчев.
 
“Искаме да събудим интереса към чипровския килим и да Ви уверим, че той няма да загине” -  заяви при откриването на фестивала кметът на Чипровци Пламен Петков. Кметът седна на малък стан и показа на децата, които се учат, как се тъче.
 
Етнографският музей в Чипровци притежава една от най-богатите колекции на килими, събирана с дарения, откупки от частни лица, аукциони разказва Цветана Русинова - фондопазител
 
Килимите са едни от най-старите, тъкани в края на ХІХ век, с големина над 12 квадратни метра, с три до четири бордюра, сред тях е килимът “Огледала”. Символиката на отражението като проглеждане, виждане на живота. В центъра на огледалата от бордюра на килима е изтъкана змия –пазителката на домашното огнище. Повечето от килимите в музея са изтъкани от Райна Минчева. Сред прочутите килимарки са Севка Барбинска, Сийка Тачева, Валентина Здравкова.