Копие на писмо от архиепископ Стефан Княжевич до кардинал Буонавизи от 8 май 1689 година, съхранявано във Ватикана, показаха днес в Държавен архив-Монтана В писмото се разказва за положението на бежанците след Чипровското въстание и готовността им да продължат борбата.
„ …но ние всички вярваме в Божията сила и в успехите на Негово Императорско величество, за да се завърнем скоро в нашата Родина, макар и опустошена”, пише софийският архиепископ Княжевич. Той уверява кардинала, че ако християните, които са хора образовани и запознати със страната, се обединят с императорските войски успехът срещу общия враг може да бъде постигнат.
netinfo
В изложбата, освен копията на писма и карти от преди три века са показани и архивни документи от честванията на Чипровското въстание през 1938 година, през 1968- на и през 1988 година. Събитието е организирано по повод 55-годишнината от създаването на Държавен архив Монтана и днешния професионален празник на служителите в архивите, обясни Ангелина Емилова
Тя представи и официални гости за годишнината - историкът проф. Христо Матанов, проф. Иван Гаврилов - един от големите дарители на Монтана, зам.- председателят на държавна агенция „Архиви” Румен Борисов, областният управител Росен Белчев, зам.- председателят на Общински съвет - Монтана Валери Георгиев и директорът на Хуманитарни дейности в общината Александър Герасимов.
netinfo
„Учат ни, че българина е готов за въстание, но за това трябва да има и някаква перспектива. В онзи далечен период през 1688 година, тя е чисто европейска и се нарича Австрия. Империята е единствената, която тогава противодейства на османската експанзия в Европа, заяви проф. Христо Матанов.
Експертът по средновековна история говори пред ученици от Монтана и Чипровци, поканени на изложбата. В изказването си той акцентира на най-важните събития в Европа, определящи за избухването на въстанието в Чипровци - разгрома на османската армия през септември 1683 година пред стените на Виена и обединението на Австрия, Венеция и Полша в антиосманската Християнска лига. Нейната армия освобождава Белград през 1688 година.
netinfo
„Българските католици дълго време бяха изолирани от нашето историческо мислене”, подчерта професора и разказа за тези високо образовани хора - дипломати, историци и книжовници, които всъщност свързват българския проблем с проблемите на Европа и съпротивата й срещу османската експанзия.
„Нека не забравяме делата на Филип Станиславов, който през 1651 година издава в Рим първата българска книга „Абагар” и на Петър Парчевич, който няколко десетилетия преди въстанието обикаля Европа и пропагандира за българското освобождение, припомни проф. Матанов. В заключение той цитира своя колега професор Христо Гандев с определението му за делото на българските католици като едно ранно Възраждане на Българските земи.
В обръщението си другият специален гост за рождения ден на Архива в Монтана проф. Иван Гаврилов – почетен гражданин на общината, голям родолюбец и дарител заяви:
netinfo
„Ако ние нямаме родова памет, нищо няма да се случи в тази държава и няма да имаме бъдеще. В сградата на архива се съхранява нашата родова памет и нека тя се обогатява, и най-важното - младите хора да я носят в сърцата си. Във Вас ни е надеждата, не защото ние не си свършихме работа, а защото времето ни попречи. Беловласите предават любовта към Родината, но Вие младите сте барута, който ще я възпламени”
Проф. Гаврилов пожела на учениците да се водят от максимата на един келстки войн, на която се натъкнал неотдавна. Тя била изписана върху меч, намерен в крепостта на българския велможа Кракра, край град Перник. Надписът върху меча гласи: „Аз не се боя от Времето, Аз съм Времето”.
