70-годишен юбилей празнува днес Николай Тарапанов. Бившият вратар на "Етър" събира ветерани на футбола в старата столица и приятели в механа "Хаджи Минчо". За да изпият по питие за негово здраве и да си спомнят звездните мигове, сред които с особен блясък е датата 3 май 1969 г., когато великотърновци побеждават на "Ивайло" "Бдин" /Видин/ с 1:0 и за първи път в историята си влизат в "А" група. Тогава на вратата е именно Николай Тарапанов, който в 16 мача през пролетния полусезон пуска само 6 гола! Естествено с неоценимата подкрепа на защитата пред него в състав Стефан Грозданов, Стефан Чакъров, Йордан Ценов и Христо Димитров.
Тарапана е роден на 11 септември 1940 г. в Кърджали. В "Етър" е привлечен през 1964 г. Неговата "Арда" прави нулево равенство на "Ивайло", а Николай Тарапанов дори спасява дузпа.
"Тогава треньорът Симо Костов ме забелязал и казал: да вземем кърджалийския вратар. И Петър Йонков, председател на дружество "Етър", обещал да ме привлекат. Аз за малко да отида в "Локо" /Пловдив/, но ме взеха в "Етър". Пристигнах във В. Търново с едни скъсани гащи. Тук просто се родих, благодарение на този град станах човек, взех образование. Заварих елитни футболисти като Йордан Ценов, Тодор Маринов, вратарите Йордан Милев и Гороломов... Шапка свалям на Гороломов, от него много неща научих, от Симо Костов, от Георги Найденов от ЦНДА. Той имаше една фраза: "вратарят греши последен". Имах уникалната възможност да се запозная с Лев Яшин. Бяха у нас на контролна среща в Кърджали по време на подготовката си. Запомнил съм го като огромен мъж, прегърна ме, а аз се бях свил в обятията му, и каза: "този ще стане вратар", спомня си днес Николай Тарапанов.
"В "Етър" Петър Шатров и Христо Деков ми обясниха, че трябва да бъда вежлив и възпитан, а аз си бях малко буйничък. Но исках да докажа на В. Търново, че съм дошъл с хубави намерения. Аз се влюбих в "Етър" още през 1960 г., когато бях войник в столицата и гледах ЦНДА - "Етър". Когато Кръстев вкара два гола и отстраниха "армейците", а аз си казах: ето на този отбор трябва да бъда вратар. Заварих тук много сплотен колектив и съм благодарен, че ми повярваха. Няма да забравя как Веско Гецов ми каза: голям вратар си, само Гороломов е по-добър от тебе", връща назад лентата на спомените Тарапанов.
През есента на 1968 г. той прави страхотен мач в Ловеч. "Виолетовите" губят с 1:0, но всички са категорични, че резултатът е щял да бъде доста по- тежък, ако не е бил вратарят.
"Събра ни другарят Димитър Туджаров- тогава председател на Окръжния съвет и ни каза, че на всяка цена трябва да бием "Бенковски" /Видин/. И пита: абе кой е тоя вратар, дето изнесъл мача в Ловеч. Аз скочих от редицата и викнах: аз съм! Дадох обещание, че ще влезем. Знаех възможностите си и моята цел: да вкарам "Етър" в "А" група и това беше най- голямата ми награда.
При гостуването във Видин трябваше да пазя аз, но ме болеше ръката и казах на Иван Кръстанов, че не мога да вляза в игра. На разбора обаче треньорът Йордан Томов пита: има ли някой да се оплаква? Като му казах, че съм контузен, ме изгледа строго и пусна в игра Бойко Ванчев. Вкараха му три гола и в 20- ата минута го смених. Болеше ме ръката, но се хвърлих, спасих дузпа, не ми вкараха гол. Знам и падения, и възходи. Освободиха Ванчев и останах сам- самичък вратар, а атакувахме "А" група! Нямах право да се контузвам... Бяхме на голяма висота, легендарни играчи Стефан Чакъров, Йордан Ценов, Стефан Грозданов... Бяхме сплотени, те държаха на мен и аз на тях. Тогава зрителите ме кръстиха "Кольо Чайката", защото правех красиви плонжове и обичах да избивам топките. Колкото повече боксирах, толкова повече се настървявах. Публиката ме харесваше, три пъти са ме носили на ръце след мачовете", разказва още Николай Тарапанов.
След влизането в елита той преминава в "Ангел Кънчев" /Трявна/. Причината е, че тогава са обединени софийските отбори и много от футболистите са изпратени в провинцията. В "Етър" идват столичните вратари Рангел Костадинов и Николай Ноев.
"Тогава помогнах за втори път на етърци да влязат в "А" група. Трявна трябваше да бие "Дунав" на всяка цена, за да отвори пътя на "Етър" към елита. Победихме! После 4 години играх в Лясковец, отидох в "Родопа" (Смолян), там станах и треньор. По- късно бях футболен съдия, а сега работя в "Спортни имоти". Не съм съгласен, че вратарите са по- луди. Първо трябва да е роден вратар, после можеш да се усъвършенстваш. Аз израснах благодарение на работата с Иван Кръстанов. Като си замина Гороломов, разбрах колко съм изпуснал, защото се учех от него. Винаги съм държал за "Етър" и съм истински етърец. "Арда" си е "Арда", но "Етър" е десет пъти повече от "Арда". Искам хората да знаят, че не съм изневерил на "Етър" в нито един мач. Нито веднъж!, завършва Николай Тарапанов.
