Лазаровден е - откъснете зелени върбови клонки

Лазаровден
Лазаровден / ЕМО ЕТЪР
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).

Според Библията на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали.

Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците, които се опитват да съберат възможно най-много жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Имен ден празнуват ЛазарЛазаркаЛазаринЛазо и Лъчезар.