Представяте ли си какво би било мениджър на строителна фирма да не знае какви сгради са построени от нея? Или пък директор на завод да не познава продукцията си? Или пък мениджър на културен институт да не знае каква култура точно се твори в подопечното му „предприятие”...
Нещо подобно се случва в обединения културен институт във Варна, наречен с тромавото и в никакъв случай незвучащо артистично ТМПЦ (Театрално музикален продуцентски център или съкратено – те-ме-пе-це). Така от известно време се наричат операта и театъра, които вече се управляват от една шапка – мениджър, чиито основни функции са да изправи двата културни института на крака.
В ролята на обединителя, както и на ликвидатор на 22 % от щата на двата артистични колектива, бе поставен Славчо Славов – човек с мениджърски, административен и финансов опит, както той сам се определя.
За малко повече от месец така нареченият интендант на ТМПЦ успя да стартира реформата в поверения му институт. Обяви огромните преразходи на Операта (около 340 000 лева от началото на годината) и на Драмата (около 240 000 лева за същия период) - според последните данни на Сл. Славов, който само преди две седмици обяви съвсем различни цифри - 250 000 лв похарчени от операта и 150 000 от театъра. След това започнаха съкращенията. Останалата част от театралната реформа във Варна се състои в демонтаж на кафемашините, които се намираха в сградата (защото театърът не бил кафене), премахване на велостоянката пред входа (загрозявала фасадата), обособяване на кабинет за новия директор с първа придобивка шумоизолираща врата...
И едно турне на театралната трупа до град Бяла с пиесата „Големанов”.
За този период „интендантът” обаче дори не си е направил труда да проучи афиша на двата културни института, които ръководи.
От интервюто на Дарик със Славчо Славов, което ще намерите в звуковия файл, става ясно още, че административният ръководител на ТМПЦ не е на ясно на какъв етап е подготовката на новия спектакъл на театъра „Бремен” с режисьор Стоян Радев Ге. К. А на въпроса кой е любимият му спектакъл, Славов отговаря, че репетициите на „Фауст” много са му харесали. Ще направя само едно уточнение – оказва се, че новите репетиции на „Фауст” още не са започнали. Но, според Славчо Славов, да познава постановките не е „задължителна функция на неговата длъжност”. А всички въпроси, свързани с продукцията на театъра или операта, той нарича тенденциозни...
Как обаче един мениджър може да „пласира” продукта на своята фирма, ако не го познава?...
За да не бъде Дарик радио обвинено в тенденциозност, ето и
намеренията на Славчо Славов за справяне с тежката финансова ситуация, за които той сподели в интервюто. Стратегията му включва:
- повече гостувания в малките градове на Варненска област като това в Бяла,
- предстоящи разговори с властите в Добрич и Шумен със същата цел
- по-малко камерни представления и повече в голямата зала.
В стратегията на новия театрален и оперен мениджър обаче липсват новите постановки. Мотивът, както сами се досещате – няма пари!
Това, че нови представления биха довели в театъра повече зрители и съответно биха донесли свежи средства в касата на обеднелите културни институти, очевидно не важи във варненския случай.
Театралната реформа, която се провежда от ведомството на Вежди Рашидов, е изключително болезнена за всички хора от българската сцена. Но във Варна театралната реформа е нещо повече – тя е гротескна. Защото се ръководи от човек, който разбира от финанси и мениджмънт – с това сме склонни да се съгласим.
Но си няма никаква идея за онова, което всъщност се „произвежда” в повереното му те-ме-пе-це.
В звуковия файл е разговорът със Славчо Славов.
