Името Стоян е най-споменаваното тези дни около сцените във Варна. Не защото празнуваме имения му ден, а защото то е особено знаково за началото на новия театрален сезон. ДТ „Стоян Бъчваров” ще ни представи тази вечер новото представление на режисьора Стоян Радев Ге.К. в новата зала „Стоян Камбарев”.
„Паметта на водата” по Шийла Стивънсън е изборът на актьора режисьор за старт на театралната есен. Представлението е камерно и интимно и няма как да не докосне зрителите, които почти участват в пиесата.
Залата, в която ще се играе „Паметта на водата”, вече ще носи името на режисьора Стоян Камбарев, за когото артистичният директор на драмата Веселина Михалкова казва, че е „оставил много дълбок отпечатък у всички колеги, имали шанс да се докоснат до него. Това е паметта – от родител към дете, или от някого, който се е появил в живота ти и те е променил.”
Идеята за ново име й хрумнала спонтанно, разказва тя пред Дарик. Залата не била много разработена, използвала се е за репетиции. Там са се играли през годините само две представления – „Прашка” на Георги Михалков и „Пухеният” на Явор Гърдев.
В „Паметта на водата” ще видим три сестри и тяхната майка, която вече не е между живите.
Теодора Михайлова за своята Вайълет (майката):
Едно единствено нещо ме отделя и различава от Вайълет – пазенето на голямата тайна, на семейната драма. При мен такова нещо няма, аз отдавна съм разбрала, че хората трябва да разговарят помежду си, да разкриват чувствата си, да бъдат честни и точни. Иначе безусловната майчина обич, всеопрощаващата майка – лаская се от мисълта, че у мен съществува.
Веселина Михалкова за Мери:
Жена, която е реализирала себе си, работила от най-ранна възраст, разкрепостена, бохем, вземала от живота с пълни шепи отрано.
Даниела Викторова в ролята на Тереза:
Аз се различавам доста от Тереза. Тя е изключително организирана, домошарка, перфекционистка... Е, аз не съм такава в живота. Но това, което ме доближава до нея, е тази свръхчувствителност, която тя притежава. Но тя крие всичко в себе си, докато аз съм откровена, всичко си показвам. Но въпреки разликите, тя ми влезе изключително много под кожата.
Гергана Плетньова в ролята на Катрин:
Колкото и да ни повтаряше Стоян в началото на репетициите, че това не е биографична пииеса, ние да не си мислим, че той така ни е разпределил, защото нали... Катрин ужасно много прилича на мен в този ми момент от живота. С тази разлика, че тя е малко по-безпътна, по-изгубена, не толкова открила себе си и мястото си. Но това, което ме различава от нея, е, че тя е открита. Аз не съм. Не говоря толкова, справям се сама. Но пък иначе, давам много – както тя.
Актрисите за мъжкото присъствие в пиесата – Владислав Виолинов като Майк и Николай Божков като Франк:
Мъжете са ни страхотни. Те са най-балансираните и мили образи в тази пиеса. Някакси ни понасят и отразяват хубавите ни черти. В тази ситуация – крайна и напрегната, в която ние изкарваме от себе си едни бесове, слава Богу, че се появяват те, за да покажат, че в нас има и друго.
Имаме еднакъв вкус към театъра, а това е определящо. Пиесата е дълбоко лична, всеки може да се намери във всеки от персонажите.
За новата зала „Стоян Камбарев”:
Страхотно е чувството да играеш в скута на публиката. Когато свикнеш, престава да ти прави впечатление, но за публиката е доста стресиращо. Това е все едно да влезеш в нечий хол, да седнеш на дивана, и да присъстваш на нечий чужд живот. За нас също е страхотно, защото усещаш как твоят ритъм на сърцето се слива с този на хората в залата.
За мен по-прекрасно нещо от камерните представления няма, споделя Веселина Михалкова. Там принципът на игра е различен – играеш минималистично, като в живота. Няма го онзи напън в голямата зала, където трябва да преодолееш четвъртата стена към публиката. Тук е толкова съкровено...
Премиерата на „Паметта на водата” е тази вечер. Преди представлението ще се открие официално зала „Стоян Камбарев”. За целта е подредена фотоизложба от представления на именития български режисьор, а специално за събитието пристига актрисата Деси Тенекеджиева, за да почете паметта на съпруга си.
