С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа” в атентата срещу папата
99413
С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа” в атентата срещу папата
Предложения от 5 млн. долара са получавали наши офицери от службите, за да свидетелстват, че България е замесена в атентата срещу папа Йоан Павел II. Самият Сергей Антонов, който се превръща в изкупителна жертва на кампанията срещу страната ни, също е изкушаван със значителни суми, докато се намира в италианския арест. Това твърди бившият полковник от разузнаването Атанас Кременлиев, който е автор на книгата „Сергей Антонов - страдалецът от Рим”. Последната му книга, написана заедно с Бончо Асенов, пък е посветена на последния началник на разузнаването ни ген. Владимир Тодоров. Във втората част от интервюто си за Дарик Атанас Кременлиев и председателят на Асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов разкриват дали е имало резервен план, ако Сергей Антонов се пречупи в ареста и свидетелства за участие на нашите служби в покушението.
Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
Допускането на ареста на Сергей Антонов и на старта на кампанията за „българската следа” може ли да се окачестви като провал за разузнаването, имайки предвид, че са постъпвали сигнали за нещо, което се готви срещу България?
Атанас Кременлиев: В разузнаването от няколко места идват сигнали, че е възможно върху България да се прехвърли вината. Аналитиците обаче приемат това като абсурд. Даже един ваш и наш колега Стефан Солаков по това време е кореспондент на БТА в Истанбул и Пол Хенци, който е от участниците от американска страна в тази кампания, му е подсказал, че ни натопят за атентата срещу папата. Солаков му се е изсмял, но въпреки това споделя информацията не с разузнаването, а с тогавашния шеф на БТА Боян Трайков, който взел информацията за несериозна. Разузнаването подценява тези сигнали - не се очаква, че ще се стигне чак дотам.
Вие сте офицерът, който е утвърдил привличането на Сергей Антонов като сътрудник на Държавна сигурност. Предполагам, че тогава му е изготвен психологически профил. Потвърди ли се този профил с поведението му по време на процеса срещу него?
Атанас Кременлиев: При нас дойде младият оперативен работник Марин Петков, който после стана една от основните фигури в случая „Антонов”. Като оперативен работник аз използвах прикритие в туризма, имах контакти там и в БГА „Балкан”. Викам, този сега ще отиде Италия и ще отиде на гола поляна, трябва нещо да му се помогне. Поинтересувах се в „Балкан” какви смени имат Италия, попаднах на името на Сергей Антонов и му го дадох. Той отиде, проучи го, видя, че около него са се завъртели от контраразузнаването. Прецени го, че може да му е полезен и направи договорка с него. Аз съм утвърдил и плана, по който да бъде подготвен Сергей Антонов, за да бъде полезен на разузнаването като източник на информация. В плана сме предвидили много неща, а на него му е втълпено, че има известни рискове в работата, която ще върши. Че ако изпадне в затруднено положение, службата ще бъде зад него и не трябва да дава никаква информация, да не подписва нищо без представител на посолството. Тези неща той ги спазва от начало до край и аз си го обяснявам, че е благодарение на получената подготовка.
Колко е подготвян като време?
Атанас Кременлиев: Няколко месеца.
Имаше ли критични моменти, в които изглеждаше, че Сергей Антонов може да се пречупи в ареста?
Атанас Кременлиев: Почти четири години го държаха и какви ли не опити си правиха с него. Факторът, че беше подготвен и му бяха дадени такива гаранции, му помогна да издържи в тази обстановка.
Какъв беше резервният план, ако се беше пречупил в ареста и признал, че ДС стои зад атентата срещу папата?
Горан Симеонов: Никакъв план, какъв план може да има - отричаш.
Атанас Кременлиев: При нас пристигна информация, че когато процесът зацикли, организаторите дават мило и драго да намерят човек от службите, който да даде показания, че българското разузнаване има пръст в тази работа и така да се даде автентичност на цялата история. Мизата беше стигнала до 5 млн. долара. Аз пишех доклад за трудната обстановка, при която работят разузнавачите зад граница, и използвах това като пример. Тогавашният шеф на разузнаването Васил Коцев ми каза „зачеркни го това, ще се намери някоя будала да вземе парите”.
Тази оферта от 5 млн. долара към конкретни хора ли е била отправена?
Атанас Кременлиев: Не знам конкретни имена на българи, на които са предлагани такива суми, но е съществувало като версия да се даде крупна сума, ако се намери човек от службите, който да измени. Бившият шеф на КГБ Владимир Крючков също пише в книгата си, че по случая „Антонов” са предлагани крупни суми на съветски граждани, за да свидетелстват на процеса срещу Антонов, че България има участие в това събитие и то е организирано между нашите и съветските специални служби. Съветските граждани обаче не се подават на тези съблазни.
Преводачът на процеса Асен Марчевски, който също издаде книга за този случай, твърди…..
Атанас Кременлиев: Той казва, че са му предлагали 1 млн. долара.
Питам ви за резервен план, защото преди години се появи интервю с бившия затворник Панайот Панов. Той твърдеше, че е бил обучаван да убие Сергей Антонов по време на задържането му.
Атанас Кременлиев: Несериозна работа. Четох тази информация и я подминах. България пострада много от този случай. Включването на името на страната изведе от равновесие много външно политически централи, попречи на икономиката, на търговията, на контактите Ген. Владо Тодоров изнесе основната тежест в този случай, защото разузнаването получаваше цялата информация, анализираше я и предлагаше стъпките за изчистване на името на страната от тази провокация. Всички тези неща се реализираха от външно министерство, от политическите партии, от Съюза на юристите. Екипът, който в различните ведомства се е занимавал със случая, беше от около 100 човека ги наричаха „антоновци”. След приключване на случая всички получават държавни награди. Владо Тодоров го определям като един от основните „антоновци”. След като освобождават Антонов, е имало идеи да съдим Али Агджа, да искаме обезщетение от италианците. Тодор Живков обаче доста рязко е казал „Стига сме пълнили гушите на адвокати, край”.
В книгата си за Сергей Антонов изброявате много имена на българи със специална заслуга за лансирането на „българската следа”. Тези българи са т. нар. тогава вражеска емиграция. Те вероятно са били наблюдавани от службите - какви са били заключенията за мотивите им?
Атанас Кременлиев: На една пресконференция тогава говорих с един от служителите на радиостанция „Свободна Европа”, където се приемаше тезата, че България е участник, и имаше много предавания. Често такива предавания правеха Стефан Свръдлев, Величко Пейчев и много други. По това време в радиото са работили около 60 българи. Този служител, който сега си живее в България, разказа, че на събрание е било обсъдено какво отношение да бъде взето спрямо случая „Антонов”. Оформили са се два лагера. Едните казват, че едва ли България е замесена, другите казват, че е замесена. Ръководството на радиото предоставя правото на всеки български журналист да вземе решение на коя страна да участва. Естествено, на тези, които са били „против”, думата не е давана.
За мен най-интересното име е това на Величко Пейчев, защото е родственик на Антонов, имали са добри семейни отношения, Антонов го е наричал „чичо Вили”. Пейчев не само води предавания, но и свидетелства в съда.
Атанас Кременлиев: Аз познавах много добре Величко Пейчев и знаех, че го ползва Второ управление. Той беше много добър преводач, знаеше няколко езика. Работеше в едно научно звено в Комитета по туризма, чийто председател Петко Тодоров го боготвореше като преводач и на всяко отиване в чужбина го влачеше със себе си. Величко си живееше много добре около председателя. Обаче контраразунаването получава информация, че при едно негово отиване в Лондон е вербуван от чуждо разузнаване. Почват да го разработват и създават обстановка да монтират подслушвателни устройства в дома му. Явно са обезпечили дилетански операцията, защото той ги сварва вътре, когато монтират. Получава се голям гаф. Обясняват му, че искат да слушат съседа му отдолу и затова са си позволили да сложат техниката в дома му. Той не повярва и при първата възможност през Югославия отива в Италия. Там го посрещат много добре. Явно вече е вербуван от чуждо разузнаване, защото му дават пари, купува си апартамент, устройва се много добре. Естествено, той се ангажира вече много активно да заслужи парите, които е получил, в тази антибългарска кампания и в лъжесвидетелстването си срещу Сергей Антонов.
Въпреки че му е роднина?
Атанас Кременлиев: Въпреки че му е роднина и са от един край.
Казвате, че Сергей Антонов е бил набелязан като подходящ след проучване от страна на организаторите на „българската следа”. В това проучване изглежда логично да е участвал и някой, който го е познавал отблизо, някой като Величко Пейчев.
Атанас Кременлиев: Антонов е бил изучаван много подробно. Той е интересна и трудно разгадаема личност, на която външността трудно съвпада с вътрешното състояние. Те са го проучвали по формални признаци и са стигнали до извода, че лесно ще го пречупят да направи признания. Оказва се обаче костелив орех и за щастие на България той жертва себе си, но спасява името на България. Ако беше отишъл на предателство и беше взел парите, които му се предлагаха по различни канали – и от свещеници, и от мафията…
Какви суми?
Атанас Кременлиев: Даже и пред най-добрите си приятели не е споменал размера на сумите, но много намеци са му правили. За България щеше да е голям провал, ако беше отишъл на предателство – целият свят щеше да ни клейми за вечни времена като атентатори на папата.
Горан Симеонов: Това всъщност е големият проблем, който се мъчим да разрешим с поставянето на негова паметна плоча. Герой ли е Сергей Антонов – ами, геройска е постъпката му, геройско е държанието му. А че той няма физика или психика на герой – той не е герой от приказките, а от живота. Действително, ако той беше минал на предателство, нещата за България щяха да бъдат трагични.
Цялото интервю с Атанас Кременлиев и Горан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
Допускането на ареста на Сергей Антонов и на старта на кампанията за „българската следа” може ли да се окачестви като провал за разузнаването, имайки предвид, че са постъпвали сигнали за нещо, което се готви срещу България?
Атанас Кременлиев: В разузнаването от няколко места идват сигнали, че е възможно върху България да се прехвърли вината. Аналитиците обаче приемат това като абсурд. Даже един ваш и наш колега Стефан Солаков по това време е кореспондент на БТА в Истанбул и Пол Хенци, който е от участниците от американска страна в тази кампания, му е подсказал, че ни натопят за атентата срещу папата. Солаков му се е изсмял, но въпреки това споделя информацията не с разузнаването, а с тогавашния шеф на БТА Боян Трайков, който взел информацията за несериозна. Разузнаването подценява тези сигнали - не се очаква, че ще се стигне чак дотам.
Вие сте офицерът, който е утвърдил привличането на Сергей Антонов като сътрудник на Държавна сигурност. Предполагам, че тогава му е изготвен психологически профил. Потвърди ли се този профил с поведението му по време на процеса срещу него?
Атанас Кременлиев: При нас дойде младият оперативен работник Марин Петков, който после стана една от основните фигури в случая „Антонов”. Като оперативен работник аз използвах прикритие в туризма, имах контакти там и в БГА „Балкан”. Викам, този сега ще отиде Италия и ще отиде на гола поляна, трябва нещо да му се помогне. Поинтересувах се в „Балкан” какви смени имат Италия, попаднах на името на Сергей Антонов и му го дадох. Той отиде, проучи го, видя, че около него са се завъртели от контраразузнаването. Прецени го, че може да му е полезен и направи договорка с него. Аз съм утвърдил и плана, по който да бъде подготвен Сергей Антонов, за да бъде полезен на разузнаването като източник на информация. В плана сме предвидили много неща, а на него му е втълпено, че има известни рискове в работата, която ще върши. Че ако изпадне в затруднено положение, службата ще бъде зад него и не трябва да дава никаква информация, да не подписва нищо без представител на посолството. Тези неща той ги спазва от начало до край и аз си го обяснявам, че е благодарение на получената подготовка.
Колко е подготвян като време?
Атанас Кременлиев: Няколко месеца.
Имаше ли критични моменти, в които изглеждаше, че Сергей Антонов може да се пречупи в ареста?
Атанас Кременлиев: Почти четири години го държаха и какви ли не опити си правиха с него. Факторът, че беше подготвен и му бяха дадени такива гаранции, му помогна да издържи в тази обстановка.
Какъв беше резервният план, ако се беше пречупил в ареста и признал, че ДС стои зад атентата срещу папата?
Горан Симеонов: Никакъв план, какъв план може да има - отричаш.
Атанас Кременлиев: При нас пристигна информация, че когато процесът зацикли, организаторите дават мило и драго да намерят човек от службите, който да даде показания, че българското разузнаване има пръст в тази работа и така да се даде автентичност на цялата история. Мизата беше стигнала до 5 млн. долара. Аз пишех доклад за трудната обстановка, при която работят разузнавачите зад граница, и използвах това като пример. Тогавашният шеф на разузнаването Васил Коцев ми каза „зачеркни го това, ще се намери някоя будала да вземе парите”.
Тази оферта от 5 млн. долара към конкретни хора ли е била отправена?
Атанас Кременлиев: Не знам конкретни имена на българи, на които са предлагани такива суми, но е съществувало като версия да се даде крупна сума, ако се намери човек от службите, който да измени. Бившият шеф на КГБ Владимир Крючков също пише в книгата си, че по случая „Антонов” са предлагани крупни суми на съветски граждани, за да свидетелстват на процеса срещу Антонов, че България има участие в това събитие и то е организирано между нашите и съветските специални служби. Съветските граждани обаче не се подават на тези съблазни.
Преводачът на процеса Асен Марчевски, който също издаде книга за този случай, твърди…..
Атанас Кременлиев: Той казва, че са му предлагали 1 млн. долара.
Питам ви за резервен план, защото преди години се появи интервю с бившия затворник Панайот Панов. Той твърдеше, че е бил обучаван да убие Сергей Антонов по време на задържането му.
Атанас Кременлиев: Несериозна работа. Четох тази информация и я подминах. България пострада много от този случай. Включването на името на страната изведе от равновесие много външно политически централи, попречи на икономиката, на търговията, на контактите Ген. Владо Тодоров изнесе основната тежест в този случай, защото разузнаването получаваше цялата информация, анализираше я и предлагаше стъпките за изчистване на името на страната от тази провокация. Всички тези неща се реализираха от външно министерство, от политическите партии, от Съюза на юристите. Екипът, който в различните ведомства се е занимавал със случая, беше от около 100 човека ги наричаха „антоновци”. След приключване на случая всички получават държавни награди. Владо Тодоров го определям като един от основните „антоновци”. След като освобождават Антонов, е имало идеи да съдим Али Агджа, да искаме обезщетение от италианците. Тодор Живков обаче доста рязко е казал „Стига сме пълнили гушите на адвокати, край”.
В книгата си за Сергей Антонов изброявате много имена на българи със специална заслуга за лансирането на „българската следа”. Тези българи са т. нар. тогава вражеска емиграция. Те вероятно са били наблюдавани от службите - какви са били заключенията за мотивите им?
Атанас Кременлиев: На една пресконференция тогава говорих с един от служителите на радиостанция „Свободна Европа”, където се приемаше тезата, че България е участник, и имаше много предавания. Често такива предавания правеха Стефан Свръдлев, Величко Пейчев и много други. По това време в радиото са работили около 60 българи. Този служител, който сега си живее в България, разказа, че на събрание е било обсъдено какво отношение да бъде взето спрямо случая „Антонов”. Оформили са се два лагера. Едните казват, че едва ли България е замесена, другите казват, че е замесена. Ръководството на радиото предоставя правото на всеки български журналист да вземе решение на коя страна да участва. Естествено, на тези, които са били „против”, думата не е давана.
За мен най-интересното име е това на Величко Пейчев, защото е родственик на Антонов, имали са добри семейни отношения, Антонов го е наричал „чичо Вили”. Пейчев не само води предавания, но и свидетелства в съда.
Атанас Кременлиев: Аз познавах много добре Величко Пейчев и знаех, че го ползва Второ управление. Той беше много добър преводач, знаеше няколко езика. Работеше в едно научно звено в Комитета по туризма, чийто председател Петко Тодоров го боготвореше като преводач и на всяко отиване в чужбина го влачеше със себе си. Величко си живееше много добре около председателя. Обаче контраразунаването получава информация, че при едно негово отиване в Лондон е вербуван от чуждо разузнаване. Почват да го разработват и създават обстановка да монтират подслушвателни устройства в дома му. Явно са обезпечили дилетански операцията, защото той ги сварва вътре, когато монтират. Получава се голям гаф. Обясняват му, че искат да слушат съседа му отдолу и затова са си позволили да сложат техниката в дома му. Той не повярва и при първата възможност през Югославия отива в Италия. Там го посрещат много добре. Явно вече е вербуван от чуждо разузнаване, защото му дават пари, купува си апартамент, устройва се много добре. Естествено, той се ангажира вече много активно да заслужи парите, които е получил, в тази антибългарска кампания и в лъжесвидетелстването си срещу Сергей Антонов.
Въпреки че му е роднина?
Атанас Кременлиев: Въпреки че му е роднина и са от един край.
Казвате, че Сергей Антонов е бил набелязан като подходящ след проучване от страна на организаторите на „българската следа”. В това проучване изглежда логично да е участвал и някой, който го е познавал отблизо, някой като Величко Пейчев.
Атанас Кременлиев: Антонов е бил изучаван много подробно. Той е интересна и трудно разгадаема личност, на която външността трудно съвпада с вътрешното състояние. Те са го проучвали по формални признаци и са стигнали до извода, че лесно ще го пречупят да направи признания. Оказва се обаче костелив орех и за щастие на България той жертва себе си, но спасява името на България. Ако беше отишъл на предателство и беше взел парите, които му се предлагаха по различни канали – и от свещеници, и от мафията…
Какви суми?
Атанас Кременлиев: Даже и пред най-добрите си приятели не е споменал размера на сумите, но много намеци са му правили. За България щеше да е голям провал, ако беше отишъл на предателство – целият свят щеше да ни клейми за вечни времена като атентатори на папата.
Горан Симеонов: Това всъщност е големият проблем, който се мъчим да разрешим с поставянето на негова паметна плоча. Герой ли е Сергей Антонов – ами, геройска е постъпката му, геройско е държанието му. А че той няма физика или психика на герой – той не е герой от приказките, а от живота. Действително, ако той беше минал на предателство, нещата за България щяха да бъдат трагични.
Цялото интервю с Атанас Кременлиев и Горан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
