Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
99423
Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
Не е изключена възможността писателят Георги Марков да е бил сътрудник на Държавна сигурност. Това смятат бившите разузнавачи Атанас Кременлиев и Горан Симеонов, които определят смъртта на Марков като едно от най-добрите активни мероприятия на английски специални служби. В интервю за Дарик те разкриват как нашите служби спасяват живота на Муамар Кадафи и в знак на благодарност той иска да приеме в Либия Тодор Живков след падането му от власт.
netinfo
По това време начело на разузнаването е ген. Владимир Тодоров, на когото е посветена книгата „Генералът разузнавач” със съавтори Атанас Кременлиев и Бончо Асенов. Генералът, който след 10 ноември е осъден ефективно заради унищожаване на материали по делото за Георги Марков, ръководи операция „Маратон” за придобиване на Паисиевата история от Зографския манастир, има основно участие и в кампанията за разобличаване на „българската следа” в атентата срещу Папа Йоан Павел II. Втората част на интервюто, която може да прочетете утре, е посветена именно на случая „Сергей Антонов”.
Владимир Тодоров ли е последният български генерал, лежал в затвора?
Атанас Кременлиев: Може би е и единственият. Той е и единственият лежал, както казваше, във фашистки и в демократичен затвор. Когато го питахме каква е разликата, казваше, че няма разлика - затворът си е затвор.
Тези документи, заради чието унищожаване той беше осъден, какви отговори биха могли да дадат за случая Георги Марков?
Атанас Кременлиев: В периода, когато Георги Марков замина на Запад и започна предаванията си в радиостанциите, бях в звеното в Центъра, което се занимаваше с проблемите на идеологическа диверсия и миграция. Разузнаването сериозно не се занимаваше с Георги Марков. При нас имаше натрупване на материали на негови предавания. В БТА имаше служба, която събираше всички предавания на български език по света и ги издаваше в поверителен бюлетин. В разузнаването го четяха от началник на отдел нагоре. С течение на времето в разузнаването се натрупват няколко тома от тези бюлетини и това са основните неща, които Владо Тодоров е унищожил. Паралелно е имало справки, получавани от други управления, имало е копия на негови писма и изложения до разни инстанции в България. Когато писах книгата, разговарях много подробно с хората, работили в службата „Картотека и архив”. Разказаха, че не се е съобразил с инструкцията за унищожаване на такъв род материали. Ако е бил разпоредил на тях да направят предложение за унищожаване на тези материали и това предложение е било утвърдено – нямало е да има проблеми.
Горан Симеонов: До този момент няма английска служба и официално английско заявление, в което да се твърди, че има убийство. Говори се за смърт на Георги Марков, което е нещо абсолютно различно. Ако върнем лентата назад, ще видим, че не намерихме и не виждаме кой знае какви доводи той да бъде убит от българските служби. За Асоциацията на разузнавачи от запаса случаят е приключен.
Каква е била в онези години версията на разузнаването за смъртта на Георги Марков?
Горан Симеонов: Активно мероприятие на чужди служби. Той умира в болница, след това се намира сачма, след това чрез френските служби се доказва, че тази сачма в никакъв случай не може да съдържа достатъчно количество рицин, за да бъде той умъртвен. До ден днешен случаят не е приключен и това е най-хубавото нещо, което може да се случи на активно мероприятие. Според мен това е едно от най-добрите мероприятия на английските служби – те просто яхват случая и го развиват.
Атанас Кременлиев: През 2006 г. тук беше Майкъл Сулик, един от ръководителите на ЦРУ по операциите. В разговор с наши колеги каза „никога не признавайте българско участие в атентата срещу папата и в смъртта на Георги Марков, никоя служба по света няма доказателства за ваше участие”.
Вашият съавтор на книгата „Генералът разузнавач” Бончо Асенов развива в предишна книга доста подробно тезата, че Марков е работил за нашите служби и постъпването му на работа в „Свободна Европа” всъщност е внедряване.
Атанас Кременлиев: Бончо написа много голяма книга за Георги Марков и дава много версии за неговата съдба, неговото състояние и неговата кончина. Не изключва и версията за следствие от заболяването му от туберколоза в младежките му години, за сепсиса, който получава, не изключва и възможността английските тайни служби да имат пръст в тази работа. Ако сте следили биографията на Марков, той дава гласност на едно писмо до Димитър Бочев. В него казва, че няма разлика между „Таймс” и „Работническо дело” – който дава парите, определя и политиката на вестниците. Фактически, той влиза в конфронтация с работодателите си и се е оплаквал пред обкръжението си, че в последно време английските специални служби са му дишали във врата.
Като се има предвид, че „Свободна Европа” е финансирана първоначално от ЦРУ, а после от Американския конгрес, какви са били критериите за подбор на журналисти? Случаен човек можел ли е да започне работа в радиостанцията?
Атанас Кременлиев: В началото на 50-те години разузнаването започва да обръща по-голямо внимание на предаванията на „Свободна Европа”. Създава се едно звено от трима души, които вземат на отчет всички български граждани, привлечени като журналисти в радиостанцията. Всички имаха дела, в които имаше много данни – за биографиите им, за развитието им. Първоначално екипът е бил основно от българи, които след 9 септември са отказали да се върнат в България и са останали на Запад. Сред тях е имало агенти на Хитлеровите тайни служби, дипломати и научни работници. Дълго време те определят структурата на предаванията. На по-късен етап радиото се ориентира към привличането на професионални журналисти. Като се получи информация за признаците, по които ги назначават, разузнаването изведе свои агенти и сътрудници, които започнаха работа там и даваха много точна информация за „кухнята” на предаванията.
Тази практика косвено подкрепя тезата, че Георги Марков е внедрен.
Горан Симеонов: Ще ви кажа какво се говори в средите на бившите колеги. Имаме инициатива за поставянето на паметна плоча на Сергей Антонов и понеже срещаме сериозни трудности при реализирането на тази идея, колеги от друго управление ни казаха – вие избрахте най-сложния път и вече три години не можете да направите паметник, докато ние така си организирахме работата, че наш човек вече има паметник на „колелото на двойката” (на площад „Журналист” в София – б. ред.).
Атанас Кременлиев: Имат предвид паметника на Георги Марков.
Горан Симеонов: Това, разбира се, е в порядъка на професионалната клюка.
Атанас Кременлиев: И аз не изключвам възможността той да е пратен със задача там. Натъквал съм се на случаи, когато висшето ръководство на МВР е използвало хора, без да ги регистрира.
Казвате, че още тогава ДС определя смъртта на Георги Марков като активно мероприятие…
Горан Симеонов: Аз защитавам тезата, че неговата смърт е използвана за активно мероприятие.
Не е причинена умишлено?
Горан Симеонов: Едва ли е причинена умишлено, това нещо трудно може да се докаже. Но това, което последва, то става вечно с „българския чадър”. Аз съм бил на работа в Лондон шест години и не съм ползвал чадър.
Атанас Кременлиев: Петър Увалиев е човекът, който е покровител и стимулира Георги Марков да отиде на Запад, за да получи по-високо признание извън България. Тия неща не се получават – нито книгите му се филмират, нито пиесите му се играят, нито произведенията му се издават. Между двамата се получава конфликт, като е намесен и личен елемент - Марков става приятел с приятелката на Увалиев. При едно от идванията си България Увалиев каза „Марков го уби емиграцията” – начинът му на живота, средата, в която попада, постъпките му. Жалко, че един талантлив писател по такъв начин прекъсва живота си. Сегашните му издатели и покровители му издават само задочните репортажи. Увалиев ги нарича „софийски клюки, които всички ги знаят в София, но никой не говори за тях”.
Ген. Владимир Тодоров ръководи операция „Маратон” за подмяната на оригинала на Паисиевата история, намираща се в Зографския манастир. Президентът Петър Стоянов, в чийто мандат оригиналът беше върнат обратно в манастира, сравни операцията с кражба от супермаркет. Обективно погледнато, сложна ли е била реализацията на тази операция, като се има предвид, че оригиналът се съхранява в манастир, за чиято библиотека отговаря прехвърлил 60-те години монах?
Атанас Кременлиев: Двамата колеги, които са участвали, са наши приятели и са живи и здрави, даже е взели и един дипломат за камуфлаж. Всичко е било многократно репетирано и се е получило точно така, както е било замислено. Отклонява се вниманието на библиотекаря и единият от колегите подменя оригинала с копие. Никой не усеща, копието е било доста професионално направено и не е будило никакво съмнение. Чак когато тук се вдигна шум около придобиването на Историята, тогава се заговори на начина на придобиването й.
Горан Симеонов: Във въпросния манастир проблемът е влизането. Другият съществен елемент е опасността от повреждане на книгата – условията там са били под всякаква критика.
Как генералът прие решението да бъде върнат оригиналът?
Горан Симеонов: Цялата наша общност беше разочарована.
Защо оригиналът остава заключена в касата на генерала и няколко началници на разузнаването си го препредават един на друг?
Атанас Кременлиев: Чел съм много подробно цялата информация около получаването на Историята и никъде не намерих решение на въпроса какво ще правим тази История, като дойде в България.
Горан Симеонов: Няма решение. Ако Людмила Живкова беше жива, решение щеше да се намери.
Атанас Кременлиев: Тя можеше да си позволи всичко.
Нашето разузнаване предупреждава Муамар Кадафи за готвен атентат, когато ген. Тодоров е начело на разузнаването.
Атанас Кременлиев: Източникът, който даде тази информация, не беше оформен като оперативен източник в класическата форма. Договорката с него беше, когато има нещо сериозно, да ни го каже. Когато се добира до информацията как се планира унищожаването на Кадафи, отива на един прием и намира нашия оперативен работник. Казва му на коя дата се очаква атентатът срещу Кадафи, казва му броя на самолетите, откъде ще минат, къде ще бъдат заредени. След получаване на тази информация Владо Тодоров я съобщи на висшето държавно ръководство. Намерен е начин Кадафи да бъде информиран за готвеното покушение и той се изнася в пустинята. При обектите, които са бомбардирани, е ликвидирана само една от дъщерите му. Той иска да се отблагодари и праща един самолет с цитрусови плодове, които да бъдат раздадени на хората, помогнали да бъде спасен. Обаче тези плодове не стигат до разузнаването, а от ЦК на БКП си разпределят за една Нова година. Когато Тодор Живков падна от власт и беше следствен, Кадафи прави няколко опита чрез българския посланик в Либия да му окаже финансова помощ и морална подкрепа. Предлагал е да преведе по сметка 500 хил. долара, с които Живков да се защитава и да се лекува. Ако това е невъзможно, да му се даде виза и да отиде Либия, където да се грижи за него до края на живота му. Тогавашното държавно ръководство в тия бурни времена на промени не реагира на тия предложения и не дава никакъв отговор. Познавайки Кадафи, бившите разузнавачи правехме изводи, че е възможно той, понеже е отмъстителен и трудно контролируем човек, да е спретнал процеса срещу българските медици като отмъщение срещу България.
Цялото интервю с Атанас Кременлиев и Горан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
Очаквайте утре втората част от интервюто за случая "Сергей Антонов"!!!
