Близо 60 % от институциите в страната не са отговорили на запитване до колко са подготвени за приемане на заявления за достъп на информация по електронен път. Това съобщи Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация /ПДИ/.
233 институции от общо 399 министерства, агенции, държавни комисии, областни управи и общини не са дали отговор на запитването на ПДИ за това дали предоставят информация на интернет страниците си как граждани и организации могат да подадат към тях заявления за достъп на информация. 166 институции са отговорили на запитването, 29 от които за закъснели с отговора. До 6 от общините е било невъзможно да се подаде заявление по интернет заради липса на интернет сайт или имейл за връзка, грешен или невалиден интернет адрес, посочи Жулева.
В България за миналата година се подадени близо 24 хиляди заявления за достъп до информация, 10 хиляди от които по електронен път. Сред институциите, от които най-често се търси информация, са органите на местното самоуправление, министерства и съдебна власт, разкри Жулева. В някои от случаите предоставянето на обществена информация се прави срещу заплащане, с цел да се намери работа на банката, където е сметката на институцията. Таксата варира от 30 стотинки /Министерство на културата/ до 1,59 лв / в общините Пещера, Разград и Горна Оряховица/. В други случаи институции са поискали заявлението да бъде подписано с електронен подпис.
Администрацията трябва да сведе до минимум формалностите при разглеждане на заявленията и да подпомага заявителя. Тя би трябвало да приема и анонимни заявления, а не да ограничава достъпа с въвеждане на електронен подпис при подаването им, заяви директорът на Програма Достъп до Информация.
Според доклад за състоянието на достъпа до информация в България през миналата година, изготвен от фондацията, някои администратори събират по голям обем от необходимите лични данни. Като пример се посочва търговска верига “Метро”, където клиентска карта се издава след предоставяне на голям обем данни, както и лична снимка. ЧЕЗ България пък надвишава правата си, като изисква от всички потребители копие от нотариален акт за съответния недвижим имот. В България липсва ясна и категорична нормативно уредена процедура, според която след навършване на пълнолетиеосиновените деца да могат да получат достъп до данни за своя биологичен произход.
През миналата година ПДИ е внесла в съда общо 45 жалби в помощ на граждани и организации. 30 от жалбите са внесени на първа инстанция, предимно заради изрични откази да се предостави достъп до информация. В най-лошия случай делата продължават около 3 години, като често съдебният спор продължава половин или една година, посочи адвокат Кирил Терзийски.
Най-дълго проточващият се случай с предоставяне на достъп до информация е с 27-годишна история. Става въпрос за дело в САЩ, където е поискана информация, касаеща войната във Виетнам, разкри Роже Флюгелс, холандски експерт на свободна практика. В Холандия пък има случай с искане за достъп до информация, проточил се 9 години и касаещ нелегален трафик на оръжие. Случаят е предизвикал 22 предавания в медиите и издаването на 5 книги, посочи Флюгелс.
Искането на достъп до информация от грешната институция е основна грешка, сочи опитът на холандския експерт. Флюгелс заяви, че е прегледал всичките 86 закона по света за достъп до информация.
Сред най-значимите случаи, по които експертът е работил, са достъпът до досиета в разузнавателните служби, разследването на случаи с фатален изход в болници и злоупотреби със земеделски субсидии от еврофондовете. Към днешна дата холандският експерт е подал над 2500 заявления за достъп до информация, а в резултат на това и над 1000 жалби в стотици районни и върховни съдилища. Освен в родината си, Флюгелс е споделял опита си по застъпничество за свобода на информацията в Румъния, Турция, Молдова, Аруба и Индонезия.
