Когато има мъртви - обикновено има и траур. Хронологията на българския национален траур за 17 години и половина. Национален траур се обявява:
1. Когато се удавят 10 войници в река Върбица. 25 декември 1990 г.
2. Когато 14 войници изгарят в газка на околовръстното. Ден за траур 15 август 1995 г.
3. Когато 11 миньора експлоадират в рудник. Ден за траур 2 септември 1997 г.
4. Когато падне Световният търговски център в Ню Йорк. Траурът ни е на 13 септември 2001 г.
5. Когато 7 деца са смачкани в „Индиго”. Ден за траур 23 декември 2001 г.
6. Когато атентат затрие 5 войника в Кербала. Ден за траур 30 декември 2003 г.
7. Когато 12 деца се удавят в училищен автобус в Лим. Ден за траур 8 април 2004 г.
8. Последният ден на национален траур е 10 декември 2006 г. Заради 18-те жертви от катастрофата при Бяла.
Траур има когато има невинни жертви. Всички тези дни, които ви изброих, са невинни черни дни. Изброих ги, защото някои неща се осмислят по-добре като се сравнят с други. Не може да се сравняват две трагедии, защото всяка от тях си е трагедия. Смятам обаче да направя точно това. Не защото съм лош християнин и искам да мародерствам на гробовете на мъртвите. А заради тъпата демагогия. От която има в последния обявен траур. Той не е национален. Той е местен, но също има с какво да го сравните, за да го осмислите по-добре.
Фаталният Несебър. Няма друг български град с толкова лош късмет тази година. Два месеца - два 3-дневни несебърски траура. Първият заради 7 жертви от катастрофата при Кошарица през март. Вторият - заради убийството на общинския шеф Димитър Янков. Понеже първият траур е обявен по предложение на самия Янков - мога да направя циничен извод. Който траур обявява – сам пада в него. В това да сравниш две несебърски трагедии няма демагогия. Демагогията идва от презумцията за невинност. Жертвите на катастрофата са толкова невинни, колкото шефа на общинския съвет и за всички трябва да ни е мъчно по еднакво и по 3 дни.
Ако не сте роднини, никога няма да ви стане мъчно за пиян шофьор. Който кара с 3 промила, блъска се в дърво и умира на място. Ако не сте роднина или не крадете заедно – малко вероятно е да ви стане мъчно и за разстрелян чиновник, около когото има много политически, икономически и криминални подозрения. Демагогията е в сравненията. Но само в сравненията, които правят в Несебър.
Общественото лицемерие е възмутено при всеки застрелян силов герой на прехода. Докато пролетариата на прехода тайно се радва на куршумите. Радва се заради извратения обществен договор на прехода – на вас дадоха и вие взехте парите, които откраднаха от нас, но за сметка на това умряхте млади.
Общественото лицемерие е по същия начин възмутено, когато разстрелят и общински председател, нарушил договора. Същото лицемерие може да обяви траур и ако сводник убие депутат-педофил, който не иска да си плаща. И ще обяви убийството за политическо.
Има хора, които умират нелепо, случайно, невинни и на тълпи. Свалете знамето на половина и разлейте малко водка за тях. Има обаче и хора, в чиято смърт няма нищо случайно и някак си дори е естествена. Обикновено не разбираме кой е причинил смъртта им, но нас тя ни причинява тъпа демагогия. И ни кара да си помислим и дори кажем не много християнски неща.
