Десетки са клубовете по народни танци, които през последните пет-шест години събират на репетиции стотици старозагорци. Някои смятат, че това е мода и увлечението по хората ще отмине, а фолклорните скептици твърдят, че сватбите са единствените събития, на които човек може да се отпусне и да тропне ръченица или ганкиното.
Не на това мнение са обаче хората, за които репетициите са място, на което свободно можеш да споделиш обичта си към българските ритми. Именно на това се опитват да научат любителите-танцьори Диляна и Николай Апостолови, които от четири години ръководят клуб по народни танци „Загорци".
Танцуващото семейство си спомня за началото-около 20-тина ентусиасти, приятели и две бутилки шампанско. От 2010 година до сега през клуба са преминали стотици старозагорци-деца, млади хора, мъже и жени в златна възраст. С течение на времето, репетиция след репетиция, те усвояват първите стъпки на хората, отпускат се, стават все по-добри и разбират, че е важно да танцуваш със сърцето си. Защото любовта към танца се носи именно там. С него можеш да усетиш ритъма, да изразиш емоция и най-важното-да заразиш останалите. Репетициите не са средство за печелене на пари, те не са бизнес, признават Диляна и Николай и не крият, че най-голямото им удовлетворение, са малките стъпки, с които хората напредват, а мечтата им е да имат собствена репетиционна зала.
И днес „Загорци"имат няколко хореографии, които успешно представят по фестивали у нас и в чужбина. Но, не това е основното. То е скрито от очите и остава затворено в сърцето-там, където усещаш танца. Българският танц.
Какво още разказаха Диляна и Николай може да чуете в прикачения звуков файл.
