Ако парламентарните избори се провеждаха в края на март, 5 политически формации щяха със сигурност да намерят място в състава на 41 Народно събрание. Това са Герб, БСП, Атака, коалиция СДС – ДСБ и ДПС. Освен ожесточена борба за първото място обаче, може да се очаква и тежка битка за третото и четвърто място, твърди социологът Румен Чакъров. Той цитира данни от анализ на Националния център за изучаване на общественото мнение.
Анализът е изготвен в края на март.
Според него 27 процента от гласоподавателите в България биха гласували за ГЕРБ. Това са хора в активна трудова възраст, със стандарт на живот около и над средния, живеещи в градовете областни центрове.
През март 19 процента от пълнолетните българи биха подкрепили левицата. Тя получава най-силна подкрепа от най-възрастните гласоподаватели, нискообразованите и живеещите в малки градове и села и със стандарт на живот под средния. Едва 11 процента от симпатизантите на БСП допускат възможността да се разколебаят в изборния ден.
Готовност да гласуват за Атака изразяват 11 процента от гласоподавателите. Най-силно влияние партията на Волен Сидеров има сред хората на възраст над 40 години, сред нискообразованите и сред бедните. 69 процента от гласувалите за Атака през 2005 година биха повторили вота си и днес.
„При Атака наблюдаваме най-ниския дял на разочаровани от своята партия в сравнение с останалите електорати”, допълни още Румен Чакъров.
Данните на НЦИОМ посочват, че за ДПС биха гласували не по-малко от 7 процента от избирателите. На предстоящите избори партията на Ахмет Доган ще разчита предимно на традиционния си електорат. 89 процента от гласувалите за ДПС на предишните избори , ще направят това и на предстоящите.
Коалицията между десните партии СДС- ДСБ би събрала гласовете на 7 процента от българските гласоподаватели. Според анализа на НЦИОМ симпатизанти на тази политическа формация са млади, високо образовани, заможни и живеещи в столицата избиратели.
Все по-малко са българите, които смятат, че политиците в нашата страна могат да сътворят някакво чудо, се посочва още в анализа на НЦИОМ.
Данните от него бяха оповестени от социолога Румен Чакъров, който участва в семинар на тема "Да комуникираме Европа".
