Книгата с разкази "Нашенски зевзеци" на Кръстьо Рибаров и Тоня Борисова ще бъде представена от 18.30 часа в Къща музей „Гео Милев“ .
Това са спомени, дневници, бележки на 99-годишния Кръстьо Рибаров, които неговата дъщеря събира и записва, в резултат на което те оживяват като автентични разкази на този дълъг живот. Хуморът и самоиронията пък са неизменна част от страниците и много често истинско спасение от несгодите на живота.
Кръстьо Рибаров е стожерът на своя род. Извървял дълъг и изпълнен с много тежък труд, напрежение и непрестанни търсения живот, той е пренесъл във вените си капчица от огнената кръв на Захари Стоянов, чиито завети и неустрашим Дух и днес предава като безценно наследство на деца, внуци и правнуци.
Старозагорци се включват в десетата Нощ на литературата
Корените му са медвенски, но е роден и отрасъл в къщурка със сламен покрив в село Терзийско, Бургаска област. Детството му минава в изключителна бедност. Останал на 7 години с едно око, той не се предава на униние и страх - неговият непрекъснат стремеж към учение и израстване го превеждат през чирашките години в шивачеството, през градинарство и помощник в кръчма, до участие в бригадирското движение - при строителството на линията Перник-Волуяк и Димитровград.
Учейки в Заводската Школа на Азотно-торовия завод, Техникума по индустриална химия в Димитровград и специализацията в Кемерово, Сибир, селското момче се превръща в химик-отличник на Министерството на химията и металургията.
Днес той учи петте си внучета и три правнучета да пазят, почитат и уважават паметта за своите родови корени, традиции и неизчерпаемите богатства на фолклора ни, да държат на честта и достойнството си, да не се огъват пред трудностите и ги преодоляват с ум, разум, воля и най-вече с вяра в Доброто.
Това са спомени, дневници, бележки на 99-годишния Кръстьо Рибаров, които неговата дъщеря събира и записва, в резултат на което те оживяват като автентични разкази на този дълъг живот. Хуморът и самоиронията пък са неизменна част от страниците и много често истинско спасение от несгодите на живота.
Кръстьо Рибаров е стожерът на своя род. Извървял дълъг и изпълнен с много тежък труд, напрежение и непрестанни търсения живот, той е пренесъл във вените си капчица от огнената кръв на Захари Стоянов, чиито завети и неустрашим Дух и днес предава като безценно наследство на деца, внуци и правнуци.
Старозагорци се включват в десетата Нощ на литературата
Корените му са медвенски, но е роден и отрасъл в къщурка със сламен покрив в село Терзийско, Бургаска област. Детството му минава в изключителна бедност. Останал на 7 години с едно око, той не се предава на униние и страх - неговият непрекъснат стремеж към учение и израстване го превеждат през чирашките години в шивачеството, през градинарство и помощник в кръчма, до участие в бригадирското движение - при строителството на линията Перник-Волуяк и Димитровград.
Учейки в Заводската Школа на Азотно-торовия завод, Техникума по индустриална химия в Димитровград и специализацията в Кемерово, Сибир, селското момче се превръща в химик-отличник на Министерството на химията и металургията.
Днес той учи петте си внучета и три правнучета да пазят, почитат и уважават паметта за своите родови корени, традиции и неизчерпаемите богатства на фолклора ни, да държат на честта и достойнството си, да не се огъват пред трудностите и ги преодоляват с ум, разум, воля и най-вече с вяра в Доброто.
