Миналата седмица съдът излезе с решение детето на Велико Минков да остава по около месец при обвинената в убийството на мъжа си Габриела Славова. Припомняме, че Габриела е под домашен арест, а двете ѝ деца - едното от покойника Пейо Пеев, а другото от Велико Минков бяха отведени при майката на Пейо. Велико Минков ще обжалва решението. Може ли да има майчинство под домашен арест, защо и как всички засегнати след трагедията заживяха под един покрив разказва Виктория Бояджиева, предава NOVA.
Съдът отказа да наложи привременни мерки за родителските права на второто дете на Габриела Славова
Бившият партньор на обвинената в убийство Габриела Славова – Велико Минков, разказва: „Мисля, че не се различавам особено от всеки друг родител на дете на две годинки. То говори, пее, всеки ден все нещо ново прави. От скоро ми казва „тати”. На момента използва „мама”.
„Живеем с Иванка и Орлин Пееви, родителите на покойния Пейо. И с двете деца - моят син Кристиян и другото дете, което е техен внук. Ние всички тук се грижим заедно, задружно, справяме се, разпределяме си задачите. Аз съм сигурен, че дори да не се налагаше, заради двете деца, бихме направили същото”, казва още той.
По думите му ДНК експертизата за доказване на бащинството му над малкия Кристиян е излязла преди повече от година.
„Най-сетне Бургаският съд излезе с решение, че ме признава за юридически баща на детето. Естествено, има срок за обжалване, съответно решението не е влязло в сила”, допълва Велико, като това е и причината да живеят със семейството на Пейо.
„Казвам се Иванка Пеева. Майка съм на Пейо, който на 18 януари 2024 година беше убит. Децата бяха по спешност изведени от техния дом, тъй като майката Габриела Славова беше арестувана, както и бабата Красимира, и обвинени за убийството на сина ни. Скръбта и мъката ще останат до края на живота ни. Много е трудно да се преодолее това, но сега смисълът на живота ни е децата, които са при нас. Те са нашето утешение, спасение и смисъл - както Михаел, който ни е роден внук, така и Кристиян. Вече една година живеем с Велико, както и с малкия. Приехме Велико като наш близък, като баща, който страда за детето си и изпитва любов и желание да го отглежда. Той е добродушен, добър човек, сърдечен, кротък, както и моят син. Точно затова и двамата са били лъгани и манипулирани от Габриела”, разказва майката на покойния Пейо Пеев - Иванка Пеева.
Всички те са притеснени, че сега съдът излезе с решение детето на Велико Минков да остава по месец при обвинената в убийството на мъжа си Габриела Славова. Мотивите на съда са, че майчинският инстинкт е достатъчен тя да възстанови връзката между тях в условията на домашния арест.
„В повечето случаи първо се пристъпва към срещи в защитена на средата, в присъствието на психолог. В случая не се предвижда присъствие на социален работник. Детето изведнъж отива за един месец при майката и тотално се сменя средата и няма връзка с баща си”, казва с притеснение Велико.
И според Иванка, ако трябва децата да се виждат с майка си, това би следвало да бъде в защитена среда. „Не се има ли предвид това, че майката е подсъдима за убийство, предумишлено убийство, по особено жесток начин? Има оценка за родителски капацитет, в който пише, че тя психически не е готова да осъществи връзка с децата си. Все още трябва да се работи над психиката и отношението както към децата, така и към бащите. Освен това, децата са изведени по спешност и са деца в риск. Голямото дете - Михаел, е пострадало дете. Баща му е убит. За убийството на баща му е обвинена майката. Аз лично не бих оставила детето да остане 24 часа с майката”, допълва тя.
По думите на Велико има два социални доклада ,като в първия е изключено децата да бъдат реинтегрирани, докато няма оправдателна присъда по наказателното дело.
„От социалните доклади, които чета, от разговорите, които съм имал в коридорите на съда с нея, съм разтревожен. Това не е същият човек, когото аз познавах и с когото имах връзка толкова време. Аз мисля, че с тези действия по отношение на децата тя цели да ги използва като защитна теза. Мисля, че би било несправедливо спрямо децата да бъдат употребени по този начин”, казва с огорчение Велико.
►А какво е мнението на юристите?
Обръщаме се към адвокат Венислава Цанкова, която се занимава и с дела за родителски права.
„За мен има основания да обжалва това съдебно решение. Да, цели се да не се прекъсне връзката между родителя и детето, но водещият критерий трябва да бъде интересът на това дете. Тези срещи могат да бъдат провеждани в присъствието на трето лице. И това трето лице може да бъде психолог или пък също така служител на дирекция социално подпомагане за определен адаптивен период от време. Отделно от това, при условие, че майката към момента търпи мярка за неотклонение на домашен арест, с този режим и на 20 дни през лятото следва логичният въпрос: Означава ли това, че и детето ще търпи мярка за неотклонение?”, пита реторично тя.
„Не мисля, че заслужава такова нещо. Моят син е свикнал да излиза по два пъти на ден навън, по общо минимум 4 часа”, разказва Велико.
Детето не е виждало майка си откакто е бил на 4 месеца. Но не мисли, че я е забравил и смята, че ще я разпознае.
„Децата са гъвкави. Детето ще каже „мама”. Показвам му снимки. Изглеждаме щастливи. Това си е истината. За детето е абсолютно здравословно да знае, че той е резултат от обичта между двама души, които са искали семейство. Аз съм преценил тогава, че тя е добра майка и затова сме решили двамата заедно да имаме дете. То е планирано, желано”, категоричен е Велико.
Той все още не знае защо Габриела е пожелала да се раздели с него, но помни повода.
„Чух удар от шамар. Обърнах се, питах какво толкова стана. Габриела каза на детето с остър тон, че цял ден нещо се случва. Казах, че според мен Габриела трябва да ходи на психолог заради това, което се е случило. Няколко часа по-късно Габриела ми е написала, че ми е стегнала багажа и че няма място за мен в дома ѝ”, разказва той.
Според спомените на Велико бабата Красимира е показвала избухлив нрав. „Има много неща, които мога да кажа, но те са за свидетелските показания”, посочва той.
► Според клиничния психолог Велислава Донкина за едно дете е много важно да знае, че то има баща и майка.
„Дори когато майката е под домашен арест, дори когато майката е извършила престъпление, независимо в какво качество, от гледна точка на морала, етиката, закона, би било най-добре за едно дете, ако може да има отношения между родителите. Как се преценява кой е в най-добър интерес на детето? Правовата норма е една, моралната е друга. Това малко дете от какво ще страда повече? От това, че вече е бил разделено от майка си? От това, че майка му живее в много особени условия на домашен арест? Тоест как точно ще присъства при нея?
Тя посочва, че много често майките имат проблеми, от които са повлияни и децата. Донкина не смята, че майката трябва да бъде отстранена като фактор, но е добре да има подкрепа от страна на специалистите в сферата на психичното здраве. По нейни думи това би било полезно за всички, включително и за детето.
Междувременно спомените на Иванка, майката на Пейо са, че Габриела и Красимира са показвали пренебрежение към присъствието и ролята на мъжа в семейството, тъй като при тях не е имало баща.
„Смятаха, че жената може сама да се справи с всичко. Те се опитваха да покажат, че властта над децата е в техния ръце. И чрез децата, те манипулираха бащата”, казва майката на Пейо.
Нейният син е живял с Габриела за кратко. По думите й забременяла след 4-5 месеца и се скрила преди да роди. Иванка разказва, че Михаел е роден в края на ноември, а бащата е продължавал да търси Габриела и месец след това. Когато отишъл в общината, за да подаде документи за бащинство, той вижда, че върху акта за раждане на детето пише, че бащата е неизвестен.
В последствие тя отново се появява в живота на Пейо с молбата да сключат брак.
„Пейо разбира, че е използван”, казва Иванка. Тя предполага, че Габриела може би е използвала брака с Пейо, за да лиши Велико от права над Крисиян.
Нещата стават зловещи някъде около Ивановден.
„Пейо беше убеден, че е бил упоен”, казва Велико.
Иванка също си спомня: „Отишъл да говори с Габриела за това, че иска да се разведат. Той искаше да се видят през деня, а те му казаха – вечерта. Той отиде. След което телефонът му тотално беше изключен. Оттам нататък знаете какво стана”.
„Голямото дете, като дойде при нас, беше емоционално нестабилно. То е присъствало на последните конфликти в семейството. Съобщихме му за смъртта на баща му, заедно с психолозите.Той дори не можеше да повярва. Каза – „той татко ми беше вчера с мен”. Като се прибрахме, децата се прегърнаха и плакаха дълго време. Заварихме ги пред иконата на Исус Христос и се молиха. Михаел каза: „Бабо, знаеш, че Исус Христос възкресява мъртъвците. Той е възкресил Лазар. Може да възкреси и баща ми. Новото, което научи, е това, че Кристиян има баща, а той няма. Сподели с една лекарка по време на преглед: „Моят баща го няма, той е починал”. Погледна Кристиян и каза: „Да, обаче Кристиян има баща”. Той каза:„Баба ми, майка ми убиха баща ми”, разказва Иванка.
Въпреки всичко Велико казва, че не се страхува, защото това носи излишен стрес.
На въпрос какво ще се случи тогава, когато му бъдат признати родителските права, отговаря, че ще заживея заедно с детето в къща, в едно русенско село.
„Там, в русенско, осем души чакаме Крис да се прибере.”
За този момент мисли и Иванка и това насълзява очите й. „Просто ще ми липсва. Кристиан не мога да го откъсна от сърцето си. Никога. Връзката няма да прекъсне в никакъв случай. Двете братчета ще се виждат. Ще прекарваме време заедно, например почивки. Ние ще гостуваме там. В живота на човек най-важното е чувството на любов. Любов към хората, към децата особено. Всичко останало... Без прошка, човек не би могъл да продължи. Много е тежко да не можеш да простиш на някой … и на себе си. Може би ме питате дали бих простила на убийците? За мене, за да може човек да продължи и да отиде по-нагоре, да даде пример на децата си, трябва да прости. А те? Как биха могли да отговарят за деянията си? Има пред кого да отговарят”, споделя Иванка.
