/ iStock photos/Getty images

Благоприятно развитие на личността на ученика и мотивиране да намери и развие най-добрия свой потенциал – това е част от работата на училищния психолог. Не непременно проблемното поведение е това, което изпраща подрастващите в кабинета на специалиста. Инициативата за това може да дойде от самия ученик, от родителя или учителя, но при всички случаи крайната цел е обща подкрепа за личностно развитие. Тя включва и родителя, за да има партньорство и ангажираност в осъществяването на промяната. Това ни разказва Рени Велчева, която има дългогодишен опит като училищен и клиничен психолог. 

Тя отбелязва, че за има положителна промяна в поведението на едно дете, трябва да се има предвид, че то не функционира само по себе си, а в система от други хора и общности. Влияят семейната, училищната, приятелската среда, както и обществото, в което живее като цяло едно дете.

На въпроса ни дали днес случаите на агресия в училища са повече, отколкото преди години, когато не бе практика учебните заведения да разполагат с педагогически съветници и училищни психолози, Велчева казва: „Най-силно изразени агресивни прояви като част от израстването може да има в юношеска възраст под влияние на групи от връстници или по-големи от тях, в които децата се стремят да се утвърдят чрез лоши модели на подражание. Зад това често стоят нарушени отношения в семейната среда“.

А как днешните деца се отнасят с различните и още любопитни моменти за психологичното консултиране, вижте в интервюто с Рени Велчева.

Да започнем от това дали всяко дете има нужда от среща с училищния психолог?

Училищният психолог е помагащ педагогически специалист в училищното образование, който при заявка от самото дете или ученик/чка, учител, класен ръководител, родител, директор провежда не среща, а психологично консултиране. Заявката зависи от мотивацията и ситуацията. Ако детето или ученика/чката не са насочени от учител, директор или родител, а сами са взели това решение, то е важно да се отчете момента на конфиденциалност на споделеното. Важното е да има доверителна връзка с училищния психолог, за да може детето да сподели личен проблем – свои мисли и чувства, свързани с неговата личност и обкръжението му.

Конфиденциалността (т.е. поверителността на споделената информация) може да се наруши при специфични обстоятелства – при достоверна информация за самонараняване, нараняване на други хора, при изискване от прокуратурата и при супервизия на специалиста.

При насочване от учител, може да е свързано с проблемно поведение на самия ученик или дете в училищна среда или при обучителни затруднения или изявени дарби.

При заявка от родител, заявката може да е свързана с горепосочените области, но може и да е свързана с проблемни отношения и в семейната и или приятелската среда на детето/ученика/чката. Необходимо е често даването на обратна връзка на родител и консултиране за развитието на даден случай, като се има предвид най-добрият интерес на детето.

Често заявката е проблемното поведение на ученик/чка, което може да е еднократна проява или системна такава, която може да се изразява в нарушаване на правилника за дейността на училището, например системни забележки за дисциплината в учебните часове, над 5 отсъствия по неуважителни причини, носене на непозволени предмети и вещества в училище, начин на обличане, рушене на материалната база, агресивно поведение към съученици, учители и др.

Родителят ли трябва да потърси психолога или учителят е този, който трябва да инициира консултиране?

Заявката за индивидуална консултация с училищния психолог може да е устна или писмена, а може да я заяви и самият училищен психолог. Много често независимо от кого е дошла заявката за психологичното консултиране, училищният психолог работи не единствено и само с детето и ученика/чката, а и с неговото обкръжение – родители/осиновители, понякога с разширеното семейство, може да потърси информация и за социалната/приятелската среда на детето/ученика/чката. Зависи от ситуацията и контекста на конкретния случай и заявка, но подходът е както индивидуален, така и системен.

училище ученици деца
iStock photos/Getty images

Детето и ученика/чката не функционират сами по себе си, а в система от други хора и общности. Влияят семейната, училищната, приятелската среда, както и обществото, в което живее като цяло едно дете. Освен, че родителят може сам да заяви консултация при училищният психолог, то може и училищният психолог да го потърси, за да обединят усилията си в името на благополучието на детето му. Често това се случва при набелязване на мерките, които предстоят да се договорят и изпълнят преди и след налагане на санкция на ученик/чка на училищно ниво. Тези мерки се договарят с екип от училището, в който са включени класният ръководител, училищният психолог или педагогически съветник и родител, понякога директор или заместник директор, с цел преодоляване на проблемното поведение на ученика/чката.

Училищният психолог оказва обща подкрепа за личностно развитие, но включва и родителя, за да има партньорство и ангажираност в осъществяването на промяната на проблемното поведение на ученика/чката. Целта е и благоприятно развитие на личността на ученика/чката и мотивиране да намери и развие най-добрия свой потенциал.

Не винаги, когато детето посещава училищния психолог, това е индикация за проблем, нали? Имам предвид, че то вероятно може да бъде насочено и да последва интересите си?

Детето, в зависимост от своята възраст, интереси и функциониране може да потърси за индивидуална консултация училищният психолог, когато има конкретен проблем със себе си, значимите други – връстници, приятели, родители, учители, но може да дойде, защото иска да развива себе си и своя потенциал като личност.

Днешните деца отворени ли са съм към различните – да речем, ако е дете от различен етнос от повечето в класа, различна религия или е със специални образователни потребности?

Различието от древни времена донякъде плаши и дистанцира хората, особено когато знаят малко за него и не са толерантни. Разбира се, толерантността има определени граници, в които не се нарушават правата и личната свобода на всички в една общност или обществото като цяло. Различията провокират много и разнообразни реакции, но от образоването, разбирането и толерантността към различието може да се създаде благоприятна среда за приобщаване и приемане. Тя се създава от общото разбиране за принадлежност към училищната общност и ценността, че различията ни обогатяват и облагородяват като човешки същества и общество.

училище ученици деца
iStock photos/Getty images

Създателите на тази среда в едно училище са всички – учители, директори, помагащи специалисти, ученици, родители и извън училище от нагласите в семейството и обществото. Пак с уговорката да е в границите на възможното и най-доброто за отделния ученик/чка, класа и училищната общност като цяло. Не бива да се допуска дискриминация, защото тя има своите последици.

Как си обяснявате, че въпреки че училищата разполагат с все повече ресурси, усещането е, че агресията сред децата е все по-често срещана?

Училището като образователна институция не може и не бива да бъде натоварвана с нереалистични очаквания за пълната отговорност за възпитанието на децата и учениците, както и проявите им на агресия и тормоз от някои от тях. Разбира се, училището има много важен принос във възпитанието и обучението на децата, но възпитанието започва от семейството. Дори образованието започва от там, но продължава в училището.

След обучителната идва и възпитателната функция на училището, но за него първо имат принос личният пример на родителите и семейството, приятелската среда, както и обществото. Друг съществен фактор е възрастта на децата и учениците. Най-силно изразени агресивни прояви като част от израстването може да са в юношеска възраст под влияние на групи от връстници или по-големи от тях, в които децата се стремят да се утвърдят чрез лоши модели на подражание. Зад това често стоят нарушени отношения в семейната среда.

Най-важно е да няма толерантност към физическото и психичното насилие към деца и хора от всяка възраст, социален, здравен, образователен и всякакъв статус в обществото. В училището е важно като общност да няма толерантност към насилието и тормоза. Да се подкрепят ненасилствената комуникация, приятелството, екипната работа, разбирателството и благополучието на всички деца и учители.