Паметниците са създадени, за да ни напомнят миналото и не трябва да се унищожават. Заставайки зад тази идея младият български архитект Юлиан Манев, който живее и работи в Лондон създава проект за реставрация на паметника „1300 години България” и изграждане на мемориален парк, който да напомня историята на 1 и 6 пехотни полкове. Според младежа двата монумента могат да съжителстват заедно и да се допълват. Юлиан Манев се допитва и до автора на паметника „1300 години България” проф. Валентин Старчев. И двамата искат архитектурната композиция да бъде съхранена и да се предотврати демонтирането й. Уговорили са си и среща, на която да обсъдят идеите си. Според арх. Старчев обаче проектът на Юлиан Манев трудно ще може да се осъществи, защото има пречки от най-различен характер.
След дълги спорове за съдбата на паметника „1300 години България” пред НДК бе решено той да бъде премахнат, а на това място да се възстанови мемориалът на Първи и Шести пехотни полкове.
В полза на решението на Столичния общински съвет се произнесе и Административният съд в София. В същото време макар и полуразрушен паметникът провокира живеещият в чужбина млад архитект Юлиан Манев да създаде проект за неговата реставрация.
"Идеята се роди, когато бях в София миналия септември и прекарах цял един следобед около паметника. По това време се говореше, че има идея той да бъде съборен. Стори ми се, че това би било голяма загуба и така започнах да изучавам историята на паметника и историята на стария мемориал", каза Манев.
netinfo
"Паметникът може да разказва историята не само на държавата, но може да разкаже и историята на самия себе си. Би могло бетонните тела да бъдат изчистени, да бъдат завършени. Фигурите биха могли да бъдат завършени и третото тяло, което е останало на арматура, може да бъде завършено по един съвременен начин чрез добавянето на една нова конструкция, която да оформя една опростена версия на оригиналното трето тяло. Тази нова конструкция би могла да бъде облицована с една бронзова мрежа и по този начин да се създаде впечатлението как паметникът е изглеждал в оригинал, без да се опитваме да имитираме това, което е било някога, т.е. да му се даде съвременен прочит", каза той.
"Относно мемориала - може да бъде едно ново тяло или една нова част от цялата композиция, която представлява ансамбълът на НДК и на паметника. Хората, които искат да възстановят стария мемориал, са с добра кауза, но ми се струва, че е добре да бъде направено по съвременен начин и със съвременно пространство. Идеята е това място да е нещо ново за града, пространство, което да е по-различно от всичко, което е около НДК - доста по-тихо, затворено, но същевременно достъпно за всички. Това ново тяло, което е предложено, предоставя пространство под него, на долното ниво, който разказва историята на мемориала и паметника. Предложени са архив, книжарница и т.н.", каза младият мъж.
Юлиан Манев е готов да дари безвъзмездно проекта си на Столична община. Освен това е разговарял и с автора на паметника „1300 години България” проф. Валентин Старчев.
Двамата предстои да се срещнат и коментират възможностите паметникът да бъде запазен. Според проф. Старчев обаче реализацията на проекта на младия архитект ще е трудна задача:
"Много е сложно, защото се намесват много теми. Какъв е типът на парка, какво е пространството, може ли към един паметник да се добавят разни работи. Има един паметник, който също е проблемен - на първи и шести полк, и за него има проблеми при тълкуването", каза той.
netinfo
За реставрация на паметника са правени различни проекти, посочи още проф. Старчев:
"Има най-различни посоки на намеса в паметника, но аз мисля, че след като има автор, чужда намеса и сложно".
И двамата архитекти искат паметникът да бъде запазен. Във Великобритания паметници не се събарят, категоричен е Юлиан Манев.
"Паметниците се запазват и множат. Аз не съм чувал за случай паметник да бъде съборен, особено във Великобритания. Тук има голям растеж на мемориали и в паркове, и навсякъде. В други западни държави, като например в Германия, са покрай Втората световна война са обсипани с паметници, но те не са разрушавани. Те се възстановяват. Навсякъде е така", каза младият архитект.
