Прилепът
Прилепът / netinfo
Последната постановка на Държавна опера Русе за тази година е комичната оперета "Прилепът" от Йохан Щраус-син. Тя ще бъде представена на 29 декември от 19 ч. в зала „Опера“. Сюжетът на тази легендарнао перета се развива именно по време на светлите празници, които предстоят. Диригент – Сунай Муратов Постановка – Светозар Донев Режисьор – Аделаида Якимова-Фурнаджиева Сценография и костюми – Евгения Раева Хореография – Анна Донева Концертмайстор – Анна Фурнаджиева Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани Първоизточникът на либретото на четвъртата поред оперета на ЙоханЩраус-син идва от Париж, където двамата прочути литератори Анри Мейак и Луи Алеви (автори на текста на „Кармен” и на редица либрета на Офенбах) използват истински случай, за да напишат комедията си „Бъдни вечер”, или „Часовникът със звънец”. Тя има голям успех в Париж и се приема като неприкрита сатира срещу френското. Този автентичен случай, напомнящ анекдотите от парижките булеварди и кафенета, е описан в много европейски вестници от това време. Либретото на оперетата е написано от двамата виенски литератори Рихард Жене и Карл Хафнер, които запазват интригата на френската пиеса, като ѝ дават заглавието „Прилепът“.Йохан Щраус-син бил във възторг от сюжета и съчинява музиката само за 43 дни. Оперетата е поставена за първи път на 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена. Трудно е да си представим днес, че партитурата на „Прилепът” е била захвърлена в архива на театъра след 16-тото представление и ,че критиката и публиката в австрийската столица не оценили шедьовъра на своят любим маестро. Вероятно това се е дължало на депресията, обхванала виенчани след голямата борсова криза от 1873 година. Жизнерадостният дух на музиката на оперетата явно бил в разрез с настроението на слушателите. Висшите аристократични и буржоазни кръгове не приели пародията и хумора, с който Щраус ги обрисувал в музиката си. И докато във Виена „Прилепът” бил забравен, то в Берлин той имал голям успех. Едва на следващия сезон оперетата на Щраус била „реабилитирана” в Австрия. Музиката на „Прилепът” на Щраус е квинтесенция на виенския бит от втората половина на 19 век. Сред най-интересните страници в нея са увертюрата, пълният с ирония терцет при изпращането на Айзенщайн в затвора от 1-во действие, целият първи финал; финалът на 2-ро действие. Решен като непрекъснато нарастващ апотеоз на виенски валс – всъщност това е кулминацията на цялата оперета; още лиричният терцет от последно действие, както и арията на Адела, на Розалинда, дуета с часовника. Всички тези музикални бисери дават основание на Густав Малер да определи „Прилепът” през 1884 като „голяма комична опера”.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Русе