Добър ден, уважаеми слушатели,
Днес е петък и вие отново сте с мен Николай Караиванов и рубриката на Дарик радио „Политически уравнения” на честота 105,4 ФМ.
На 15 април преди 96 години потъна корабът „Титаник” след удар в айсберг и тогава са загинали над 1500 души. По-интересното е, че корабът „Титаник” е обявен освен за най-модерния за своето време, но и за непотопяем. Но уви един леден къс разби тази илюзия и погуби стотици човешки животи.
Днес аз Ви питам: потопиха ли нестихващите политически и управленски скандали българската държавност? Къде е авторитетът на институциите и защо в България, която е член на ЕС, управленците не се държат като европейци, а по-скоро като Бай Ганьовци?
През последните няколко дни сме свидетели на събития, които все повече накърняват и свалят доверието в институциите. Над 1300-годишна българска история е достатъчно дълъг период от време, от който ние, съвременните българи можем да вземем пример за добри държавни ръководители, мъдри решения и велики саможертви.
През 45-те години социализъм държавността отново изчезна и България се превърна в тоталитарна държава, където ръководната роля на БКП бе издигната в култ. Добре че дойде 10 ноември 89-та година, за да може всички българи за кратко да помечтаем, че животът ни ще бъде по-лек и цивилизован. Но сега през погледа на миналото можем категорично да заявим, че при новото БКП, така нареченото БСП, нищо не се е променило. Всички помним опашките за хляб, режима на електроенергия, хиперинфлацията и невъзможността да живеем нормален човешки живот. Банките фалираха, а съгражданите ни масово бягаха в чужбина. И тогава, и сега не се говори за организираната престъпност. И при БКП, и при БСП българите свикнахме с идеята, че държава има, но държавност няма. Скандалите не стихват и разработките не спират.
Помня как данъчните работиха при едни от най-мизерните условия и съдът и прокуратурата не бяха тези институции, на които човек можеше да се уповава и как навсякъде трябваше да имаш „свой човек”, за да те „оправи”. И днес близо 19 години след 10 ноември 89-та година си давам ясна сметка, че мечтите на милионите българи за държавност „отлетяха” във времето.
Явно нито 45 години социализъм стигнаха, нито 800-те дни на царя, нито мандата на тройната коалиция ще стигне, за да се оправим, въпреки че нашето дясно правителство донесе стабилност на страната, превърна икономиката от планова в пазарна, спря инфлацията и прехвърли собствеността от държавна в частна. Преди по-малко от три години народът си помисли, че НДСВ, ДПС и БСП ще управляват по-добре. Сега не ме боли толкова, че СДС загуби парламентарните избори през 2005 година, колкото затова, че хората повярваха на тройната коалиция и останаха излъгани. Осигуреното от СДС членство в НАТО и ЕС трябваше да превърне една измъчена и тъпкана България, ограбвана цели 45 години, в модерна европейска страна. А дали това е така?
Вярно е, че банките вече се стабилизираха, истина е, че данъчните работят при много по-добри условия, митниците, слава богу, поизчезнаха и вече отдавна не сме на режим. Но това ли е европейска България, това ли е държавата, в която спокойно можем да правим бизнес и да разчитаме на институциите за подкрепа? Не, това не е великата държава България, за която ние, българите се борихме, за която вие, уважаеми милиони седесари стачкувахте и гладувахте по митингите.
Отново днес в държавата България, член на ЕС, както при социализма трябва да имаш „твой човек”. Без „твой човек” си за никъде. Бизнесът няма да ти върви, данъчните могат да ти правят поръчкови проверки, депутатите могат да приемат закони, които не стимулират бизнеса и не са в полза на обществото или пък да не приемат такива. Въобще, който си има мнозинство, може да си прави каквото си поиска. Ето защо сега е интересен въпросът след 45 години социализъм и 19 години демокрация къде е българската държавност? Не е ли потопена тя на дъното на океана?
Българските депутати, министри, дипломати загубиха нашето гражданско уважение, доверие и вместо сега да се чувстваме горди от това, че сме българи, ние пристъпваме със страх на прага на всяка институция и открито недолюбваме нашите политици. За съжаление свикнахме, че в страната нищо не се променя и нищо не зависи от нашия глас. Ставаме свидетели, че от така нареченото „мутренското време” до днес всичко си е постарому. Политиците не защитават държавния интерес и не е ясно кой с кого си пие кафето, а парите от европрограмите могат да бъдат усвоявани кой както намери за добре.
Подобри ли се българското здравеопазване или социалното подпомагане? И двете се намират в такова положение, че Европа спокойно може да ни дава „на живо” по телевизията със заглавието „Сървайвър България”. Или може би имаме повече пари за култура? Но как, като знаем, че темата „култура” е табу в България. А културните забележителности на прекрасната ни страна вместо да са експонирани, са погребани под строежи и инфраструктурни обекти.
Като общински съветник се питам дали пък общината случайно не е онази институция, която притежава необходимия авторитет и работи в името на гражданите. Като си спомня на последните местни избори какво купуване на гласове падна, то ми става ясно, че вече сме загубили доверието и в общинските институции. Дори миналата седмица с огромна горчивина прочетох в печатните медии как ГЕРБ и ВМРО вече не си говорят и делят коридорите в сградата на общината на изпълнителна и законодателна власт. Това разделение няма да доведе до нищо добро за пловдивчани, които вече започнаха да припадат пред кабинета на кмета, в очакване да ги приеме.
Така че едва ли в момента в България има институция, която да се ползва с високо доверие и на която българите безрезервно да вярват. Но все още остава надеждата, че ЕС ще ни хвърли спасителен пояс. Но въпреки това аз продължавам да вярвам в държавността и затова всеки ден се занимавам с политика. Защото, може да ме наречете „идеалист”, но ако всеки един от нас поиска да промени себе си, да промени институциите и обществото, ще построим държавата, която няма да се казва „Титаник” и ще живеем в един по-добър свят, в който ще имаме уважавани институции и уважавани политици.
През последните няколко минути вие бяхте с мен, Николай Караиванов, общински съветник и председател на СДС – Пловдив на вълните на Дарик радио. Утре в Пловдив се играе дербито „Ботев”- Пловдив : „Локомотив”- Пловдив и нека си пожелаем трибуните на стадиона да се изпълнят с фенове и да наблюдаваме един наистина интересен и качествен футбол, който да ни радва и да премине без насилие и материални щети.
Чуйте целият коментар в прикачения звуков файл:
