Безпрецедентен ли е скандалът с вечерята-ифтар в Пловдив, на която присъства президентът Росен Плевнелиев, а представителите на българските медии не бяхме допуснати в залата на ресторанта? И да, и не.
С президента може да вечеряш по протокол. Протоколът на държавния глава обаче проспа срещата...за разлика от охраната му, която зорко бдеше над него.
Основният проблем не е в това, че българските журналисти не бяхме допуснати, а че никой не ни информира предварително, че срещата е затворена за нас. Над 20 репортери, оператори и кореспонденти на национални и регионални медии останахме пред вратата, докато турските ни колеги влизаха свободно с акредитации за събитието.
На кого да се сърдим – на мюфтийството, на Президента, или на самите нас...?
Президентът бе в качеството си на гост и нямал право да кани на вечерята, организирана по покана на Главния мюфтия. От пресслужбата на Плевнелиев заявиха, че никой от екипа не си е позволявал да ограничи присъствието на български или турски медии. От своя страна и мюфтийството излезе с позиция, че не е забранявало достъпа на журналисти до вечерята.
Т.е. излиза, че царят дава, пъдарят – не. Защото поне 10-ина здрави момчета пазеха строго входа на ресторанта от неакредитираните за празничната вечеря български журналисти.
Официалното меню бе единствената информация, дадена подробно и предварително обявена. Темите, обсъждани на вечерята-ифтар остават загадка. А подобна ситуация ражда винаги слухове..., като например, че турският вицепремиер бил у нас, за да обещае повече пари за ремонт на джамии, че сред присъстващите на вечерята били забелязаха някои от подсъдимите по пазарджишкото дело мюсюлмански духовници и т.н.
Може и да разберем дали е така, ама надали...
Когато в Пловдив дойде руският патриарх и само една телевизия бе допусната да снима в светая светих на църквата „Св. Марина”, никой не определи ситуацията като скандална. Защо ли?
Избирателната пропускливост е основно качество на обществената и медийната памет у нас. Мотивите да наречем нещо и някого скандални, почти винаги са обвити с подозрителна мистериозност.
И все пак остава въпросът кой не си свърши работата – протоколът и пресслужбата на Президента или Главно мюфтийство? Скандално в случая ще остане по-скоро прехвърлянето на безотговорността. Лошото е, че свикваме и с това!
Г-н Президент, не държим да вечеряме с вас!
Българският народ обаче има право да бъде информиран!
