"Бях много млад, когато гостувах тук за пръв път и тогава критиката написа за мен: "Добре свири за възрастта си!". Надявам се, че и сега ще напишат същото !!!" с тези думи на известния цигулар Макс Ростол, проф. Ангел Станков, който гостува на Плевенска филхармония тази вечер изрази очакванията си за предстоящия концерт.
"Винаги, когато идвам в Плевен ми е много мило, защото моят дебют с Концерт за цигулка от Бетовен беше тук с Плевенска филхармония през 1971 година.
Големият български цигулар - носител на Ордена на Британската империя ще поднесе на плевенската публика произведения на Вивалди, Моцарт, Сарасате, Виенявски, Чайковски.
Концертът е тази вечер - 27 февруари от 19:00 часа в зала "Катя Попова".
Професор Ангел Станков сподели за Дарик впечатления от гостуването си в Плевен.
"Може би преди около 15 години като диригент бях номиниран за музикант на годината и тогава идвах в Плевен като диригент с две произведения. Плевенска филхармония винаги е била един от водещите оркестри в страната, което важи с пълна сила и днес.
Дано управляващите, и сегашни и бъдещи разберат, че това е едно изключително голямо съкровище за града.
Това е като едно бижу, което не се носи всеки ден на ревера и винаги, когато трябва да се покаже града, оркестърът ще бъде една звезда, която ще е като белег за този град.
Затова се обръщам към всички, които биха могли да подкрепят състава: "Вярвайте, че това, което имате е едно наистина голямо съкровище".
Професор Ангел Станков припомни, че в редица оркестри в страната беше намален броят на изпълнителите, но в Плевен беше запазен от тогавашното управление на града в пълния му състав.
- Вие проведохте майсторски клас по цигулка в НУИ"Панайот Пипков" - какви са Вашите впечатления?
Радвам се, че благодарение на двамата преподаватели по цигулка в НУИ"Панайот Пипков" Пламен Иванов и Елена Николова имах възможността да се запозная с малките възпитаници на Музикалното училище и аз съм изключително възторжен от това, че те работят така добре, без да са врагове - те са всъщност приятели и това е много рядко срещано явление у нас, което аз поощрявам. Габриел Славчев, Лия Петрова, Изабел Иванова и Виктория Маринова са едни прекрасни цигуларчета и аз съм убеден, че нашето изкуство няма да загине.
- В този концерт сте и солист и диригент. Какво се случва на човек, когато едновеменно прави тези неща?
Първо трябва добре да се подберат произведения, които позволяват да бъдат изпълнявани по този начин, тъй като има необходимост от отедно разделяне на функциите.
Често в практиката се случва диригентър и солистът да са на коренно противоположни мнения и е много трудно да се работи в такива условия. Много е красноречив примерът с Ленард Бърнстейн и емблематичният канадски пианист Глен Гулд, които споделят впечатленията си от концерт, в който участват. Там Бърнстейн заявява пред публиката своето неодобрение на интерпретацията на пианиста, а от своя страна пианистът казва:"Лени нищо не разбира от Брамс и аз правя това, което трябва...". В моя случай няма шанс да има разнобой между идеята на диригента и изпълнителя, просто защото е една личност.
Другото е, че след 20 години концертмайстор на Софийска филхармония и познавайки голямото семейство на музикантите мога да кажа, че когато човек се изправи и свири усеща една особена подкрепа, доверие и приятелство, но не е същото, когато се изправиш два метра над тях като диригент, а и като началник. Често онова чувство го няма и то по много причини...
- Носител сте на Ордена на Британската империя, който се откроява сред многобройните отличия в страната и чужбина!?
Така се случи, че свирих на Роджиеро Ричи и отидох да уча в Англия при Еманук Перикян и по-късно при Ифра Ниман, Минухин и т.н. Когато се върнах в България открих, че освен Пърсел и Бритън, никой не знаеше имената на други английски композитори и благодарение на един директор на Британския съвет започнах да правя концерти с британска музика, която беше чисто класическа, но и с уклон към по-развлекателния жанр като увертюри от мюзикъли, които са много ефектни и интересни и така съм представил повече от 50 британски композитори като диригент и като цигулар.
В тази връзка един от посланиците на Великобритания г-н Хил ме покани да направя концерт, който да представи британската музика в целия й спектър - Уелс, Шотландия, Ирландия, Англия по случай 120-та годишнина на българо-британските дипломатически отношения.
После при гостуването на приц Андрю бях поканен да направя концерт, когато по моя идея го направихме „фифти-фифти" - българска народна музика и английска музика, в който силно впечатление направи „Нестинарския танц", защото принцът мислел до този момент, че такъв танц има само на остртовите Фиджи.
За този концерт избрах за „бис" серенада за коронацията накралица Елизабета, когато тя е била много млада и използвах случая да поканя престолонаследниците да гостуват в България. Вероятно и заради тези неща, когато станах на 60 години с изненада и благодарност разбрах, че съм удостоен с този орден, който особено рядко се дава на чужденци. Разбира се това е едно признание за всички български музиканти, защото ние се нуждаем от малко духовна подкрепа.
- Плевенска филхармония изнася свои концерти в различни градове. Какво мислите за тази дейност?
Практиката Плевенска филхармония да изнася концерти в различни по-малки градове от Плевенска и от деуги области е чудесна. Правили сме го със Софийска филхармония в различни части в страната, включителнои в Севлиево.
На много места в България има условия, но много от тях са лишени и даже има глад - има много интелигентни хора, които искат да слушат класическа музика, но няма кой да направи връзката между тях и изпълнителите. Дали някакви нови частни мениджърски къщи или отделни хора да правят тази връзка, но аз съм убеден, че това е необходимо.
Смятам, че махалото, което беше отишло към поп фолка сега се връща към нас...
