Що е то политически хамелеон и как се подменя вота на избирателя след изборите?
За да си отговорим на този важен в навечерието на изборите въпрос трябва да анализираме същността на този представител на една нездрава среда, каквато е българската политика. Подобно на съименника си от природата, политическият хамелеон също е вид безгръбначно, но за разлика от него е доста по-нагло адаптивен.
Далечните „сродници" имат едно общо качество и това е умението да сменят окраската си. Докато истинският го прави, за да се защити от други животни, политическият хамелеон се преоцветява, за да атакува и то не обитателите на същата неестествена среда, а обикновения човек. Анализ на поведението на политическите хамелеони от последните 20 години показва, че има известна цикличност на преоцветяване, на около 4 години и все около избори.
Пребоядисването на политическите хамелеони е толкова крайно, че се проявява и в идеологически цветове антагонисти, като от сини стават червени и обратно.
Един от най-ярките примери за смяна на окраската е синият лидер и крайно десен кандидат за кмет на София - Пламен Орешарски, прегърнат от червените и поставен на най-важния в правителството пост - министър на финансите, а днес сочен от лидера им за бъдещ премиер, ако спечели БСП.
Групово политическо хамелеонство показаха членовете на царския проект, който макар и с кратък живот на политическата сцена се оказа доста конвертируем за участниците в него. Изпадането му в политическа кома не отчая членовете му, а ги провокира да създадат сателитни, цветово и идейно неопределяеми формирования.
Днешният политически делник роди едно уникално създаниe - нещо, което без да преувеличаваме можем да наречем партия на хамелеоните. И това е новият проект на еврокомисар с противоречива същност.
Започвайки от г-жа Пръмова, част от фамилия - представител на висшата номенклатура на БКП, иначе казано левите аристократи преди 1989-та, преоцветила се като реформатор с проекта на Царя, а днес обявяваща се за представител на дясното.
И най-повърхностен анализ показва, че връзката й с дясното се изчерпва до топлата прегръдка с дезертиралите от ДСБ и СДС Прошков, Зеленогорски, Нено Димов, Христо Ангеличкин и много други. Всичките сърдити на партията и хората гласували за тях. Виден пример е „борецът" за автентична десница и бивш кмет на Плевен Найден Зеленогорски, който след първия изборен неуспех се отказа от идеалите си, за да се върне година по-късно и да поиска от хората да го изпратят този път в парламента. Срещу каква цена? Окончателната оценка е в ръцете на плевенчани.
И докато те могат да подкрепят или накажат кандидат-депутатите за избора им на поведение или партия преди изборите, тази им власт е безцеремонно отнета от вече избраните.
Онези, които сменят окраската си според личните си интереси, грубо погазвайки вота на хората, избрали определената политическа сила и платформата й, за път по който да се развива страната ни. И няма представител на естествената природа, с който биха могли да бъдат оприличени. Те са истинското зло в политиката - хората без цвят и морал.
Предизборен щаб на ПП ГЕРБ.
