По време на гостуването си в Плевен за участие като диригент в концерта „Известни плевенчани“, в който участие взе също родената в Плевен пианистка Пламена Мангова, професор Пламен Джуров сподели впечатления от работата си с музикантите от Плевенска филхармония. В студиото на Дарик маестрото направи коментар относно отношението на държавата към музикантите, които свирят в симфонични оркестри. Маестро Пламен Джуров от 30 години е диригент на елитния Камерен оркестър "Софийски солисти".
"Плевенска филхармония е реалност и се развива много добре. Радвам се, че тaкъв отбор от музиканти се е събрал в Плевенска филхармония и това е много обнадеждаващо. Това, което ме радва също е, че в рамките на броени часове програмата, която подготвяме за концерта в събота израства много бързо“.
dariknews.bg
Големият диригент и композитор сподели, че в България съществува единпарадокс по отношението на симфоничните оркестри и музикантите, които свирят в тях.
„Толкова години имаме симфонично дело в България, а мнозинство от администратори културтрегери – външно интелигентни хора, не си дават сметка за разликата в производството на продукцията между една филхармония, една опера и един театър – драматичен или куклен. Нека да кажем статистиката. Съвременният стандарт да направиш една театрална пиеса – от четене на маса до премиера е горе-долу около 40 дена. Една опера, за да я направиш като хората – от първа среща на солистите с корепетиторите трябва да е повече от два месеца и повече. А филхармониците трябва да направят програма за четири дена и понеже страната ни е малка, не може да има повторяемост на програмите, както е в оперите, в театрите и в поп музиката. И това, което правят те е, за 4 дена да направят програма, която е от 80 – 90 минути, за което аз не съм в състояние да кажа, колко ноти се изсвирват в това време.
dariknews.bg
Какви специфични качества трябва да има музиканта и как трябва да е изграден, за да може да може да направи това за броени чаасове. Ето, това е нещо, което трудно се разбира отстрани. Да, отвън като погледнеш изглежда лесно – седят и свирят, даже свирят заедно, чисто и с въодушевление, но тези ноти те са ги видели за пръв път преди 4 дена – как става това? И в следващата седмица вече ще има нова премиета т.е., една филхармония прави от 30 до 40 премиери в годината. Няма театър, няма и опера, които да могат да направят това нещо.
dariknews.bg
Мисля, че съм прав и казвам така:
Може да си завършил гимназия, да имаш данни. Влизаш във ВИТИЗ/НАТФИЗ/ и за 4 години ще излезеш артист и дори може да излезеш и много добър артист. Но ако ти не си държал в ръката си музикален инструмент и случайно те приемат в Музикалната академия, няма да стане за четири години да се научиш да свириш, да станеш професионалист и да свириш в оркестър.
dariknews.bg
Самото изграждане на музиканта е вид дресура – от 6-7 годишни за цигулари и пианисти, 9-10 и 12-годишни за духачи. И цялото това време е всъщност възпитание, в което той психически и физиологически трябва да се приспособи към тази професия. Да издържа 5, 6 – 8 часа на ден да свири за да е във форма, да може бързо да чете нотния текст и да бъде комбинативен в оркестъра. Ето, това ми се иска да го проумеят в България.
Сигурен съм, че трябва да бъде поставян този въпрос, защото знам, как третират музикантите в Германия, Франция, Швейцария, Англия, Япония. Където музикантите се ценят като особено ценен кадър, който не е заменим в много случаи.
dariknews.archive
Мотото на концерта „Известни плевенчани“ стана повод и за коментар от страна на родения в Плевен Пламен Джуров за родния му град, в който той определи плевенчани като силни индивидуалности:
„Плевен е дал много музиканти, художници, артистични хора. Специално за музикантите трябва да се каже, че тук освен широко популярната и обичана Катя Попова и незабравимата и незаменима Гена Димитрова, тук още действа в областта на оперното изкуство Асен Селимски. Михаил Попов и Христо Бръмбаров са свързани с Плевен, и сега в София дори в „Софийски солисти“ сме трима, които сме свързани с Плевен. Да не говоря за художници и писатели – в това число и моят приятел Георги Константинов, с който сме писали произведения за Плевен като Оратория и Реквием по негови стихове така, че Плевен се разпростира повече извън границите си.
dariknews.archive
В този смисъл една от най-успешните представителки на Плевен е Пламена Мангова. Понякога си мисля, че е шанс да направиш първи концерт с младо дарование, за което не е ясно още,каква ще му бъде съдбата. Мисля, че съм първия, който е правил концерт с оркестър снея и в момента тя прави световна кариера в абсолютния смисъл на думата, защото само за два месеца тя прекоси Съединените щати, мина през няколко европейски столици, в момента има концерти в Русе и я очаквам в Плевен за концерта с Плевенска филхармония. Така че, плевенчани са силни индивидуалности, но това за което съжалявам е, че е малко слабичко дружеството на плевенчани в София. Би могло да е малко по-монолитно и смислено. Плевен има нужда от поддръжка и отстрани и съм убеден в това, защото в живота ми съм попадал на много случаи, когато към Плевен се отнасят с известна лековатост. За да не се чудят някои, имам предвид времето, когато единствена в страната се разтури плевенската опера и едно ято от изключително талантливи хора бяха принудени да сменят професия, да напуснат страната.
Дори и сега, въпреки усилията на директора Любомир Дяковски да възроди оперното изкуство, му се създават спънки в Министерството на културата, което е тъжно. Така беше и навремето и аз се борех, Плевен да се изравни като категория с другите оркестри в големите градове и тогава успяхме. Сега обаче Плевенска филхармония е реалност и се развива много добре.
Най-ниско платените музиканти в Европа са българските и това не означава непременно парите. Това означава - най-малко уважаваните и това е големият проблем. Необходимо е това да бъде преодоляно, защото ние имаме добра образователна система в музиката и ако тя се срине, това изкуство просто ще изчезне",
dariknews.bg
Всеки културен институт не бива да преминава напълно в другия коловоз. Примерно на масовите жанрове – така наречените пазарни жанрове и да отиде в облстта на масовата култура, защото товаги поставя в категория, в която те вече нямат необходимост от странична поддръжка и трябва да минат на самоиздръжка. Но тук има една тъкна линия, която трябва почтено да се спазва – когато големи популярни музикални произведения се направят с голям оркестър, това вече не е същото, както при един един рок състав. Има нужда да се прави, но да не става постоянна практика. Примерно, когато се правят сцени от мюзикъли и арии, не виждам никаква пречка това да се прави.
Но тези напрежения, които са между Министерството на културата и Плевенска филхармония, те са следствие на тази методика и това е парадокс. Самата система по подобие на образователната и на здравната казва така: Изкарвайте си парите. Колкото повече изкарвате, толкова по-добре ще живеете. И ще бъдете по-добре заплатени.
Същевременно, бюджетите - в случая този на Министерството на културата е ограничен. Ако една филхармония изкарва много пари, вече не остава при рамкиран бюджет, става трудно разпределението и затова се получават тези колизии. Трябва да има по-ясно лимитиране и определяне и тогава няма да ги има тези напрежения.
Но специално за Плевен не трябва да има пречка да се правят класически оперни спектакли и плевенчани да бъдат санкционирани за това, че искат да разширят жанровата характеристика още повече, че градът години наред имаше един прекрасен оперен театър и оперна трупа и мисля, че тази празнина трябва да се запълни.
