Сирни заговезни, наричан още Поклади или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища.
Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, настъпването на пролетта и края на зимата.
