Държавният архив в Перник започва представяне на местните родове, съобщиха от институцията. Инициативата е посветена на 130-та годишнина от създаването на Държавните мини във Владайско - Мошинско - Пернишката котловина, дали тласък за развитието на селището Перник.
Етнологът Цветана Манова съобщава за 61 рода - Божилови, Мацови, Беневи, Начови, Кошаревски, Илчови, Иглеви, Гарванови, Кекови, Чолеви и др. Махалите в стария Перник носели името на родовете, които живеят там. Където имало няколко рода, махалата се казвала на името на най-големия.
Изследване на Цветана Манова за един от основополагащите родове - Божиловият, се базира на записките на дългогодишния прокурор Стойчо Тренев, увековечил разказите, житейските мъдрости и спомените на неговата майка Люба Божилова.
Към средата на XIX в. фамилия Божилови започнала да отглежда биволи. В района на Мало Градище в Голо бърдо, където живеели обаче нямало достатъчно вода за животните и Божилови купили част от земята на днешния квартал "Твърди ливади"в близост до река Струма. Така в центъра на днешен Перник, до Железния мост, който е културен топос за перничани от края на XIX в. до наши дни, изникнала Божиловата махала, разказва Манова.
В края на XIX в. в Перник започнала да се развива минната индустрия. С разрастването на мината местните родове се изгубили между множеството пришълци, намерили своя нов дом в Перник.
Топографска карта на старите пернишките родове, изработена от Костадин Благоев, се съхранява в местния клон на Държавен архив.
Етнологът Цветана Манова съобщава за 61 рода - Божилови, Мацови, Беневи, Начови, Кошаревски, Илчови, Иглеви, Гарванови, Кекови, Чолеви и др. Махалите в стария Перник носели името на родовете, които живеят там. Където имало няколко рода, махалата се казвала на името на най-големия.
Изследване на Цветана Манова за един от основополагащите родове - Божиловият, се базира на записките на дългогодишния прокурор Стойчо Тренев, увековечил разказите, житейските мъдрости и спомените на неговата майка Люба Божилова.
Към средата на XIX в. фамилия Божилови започнала да отглежда биволи. В района на Мало Градище в Голо бърдо, където живеели обаче нямало достатъчно вода за животните и Божилови купили част от земята на днешния квартал "Твърди ливади"в близост до река Струма. Така в центъра на днешен Перник, до Железния мост, който е културен топос за перничани от края на XIX в. до наши дни, изникнала Божиловата махала, разказва Манова.
В края на XIX в. в Перник започнала да се развива минната индустрия. С разрастването на мината местните родове се изгубили между множеството пришълци, намерили своя нов дом в Перник.
Топографска карта на старите пернишките родове, изработена от Костадин Благоев, се съхранява в местния клон на Държавен архив.
