Община Габрово
Община Габрово / РЕГИОНАЛНО ДЕПО ЗА ОТПАДЪЦИ
Помните ли приказката „Сливи за смет“? Срещу отпадъците, донесени от домовете си, хората получават сливи. Колкото боклук донесат, с такова количество плодове си тръгват. В тази приказка баща търси подходяща девойка за невяста на сина си. Раздава сливите, за да види коя девойка ще донесе най-малко смет – доказателство, че поддържа дома си чист. Акцията на грижовния родител успява, тъй като се появява момиче, което дори не носи собствен боклук, а получава като отплата от съседката малко количество за оказаната при почистването помощ.

Народните мъдрости някак минават през главите ни, уж нещо остава от тях, а се оказва, че за да са съобразени действията ни с наученото е необходимо постоянен преговор на усвоеното знание.

На площад „Възраждане“ в Габрово сливи няма. Срещу килограм биоразградим отпадък обаче човек получава компост – много полезен подобрител за почва, създаден от храните, които ежедневно използваме. Много често изхвърляме от тях достатъчно, пропускайки факта, че могат да са полезни. Ако не на нас, то на други хора – любители на цветята или отглеждащи зеленчуци в домашните си градини.    

Деница Колева е еколог в Регионалното депо за неопасни отпадъци. Тя е от екипа, който раздава компост срещу биологично разградими отпадъци. Обявено е, че трябва да се донесе поне килограм. Деница и екипът, който провежда инициативата са убедени, че трябва да се стимулират дори тези, които идват с по-малко количество. Разбира се те не са по-пестеливи в употребата на такъв отпадък, вероятно го събират от по-малко време.

Утайка от кафе, чай, кори на плодове и зеленчуци, позастарели вече салати, обелки от лук и чесън, неизядена храна – досещате се за какво всъщност става дума!

Срещу обелки от плодове и зеленчуци, листа, утайка от кафе и чай ще получите качествен почвен подобрител
 

обелки от плодове и зеленчуци, листа, утайка от кафе и чай, и ще получите пакет качествен почвен подобрител
Община Габрово


Деница Колева е доволна от съпричастността, която габровци проявяват към идеята да се дава компост срещу биоразградим отпадък. Не се налага да се редят на опашка, но изграждането на отношение към всяко нещо, пък било то и разделно събиране на боклук, е процес, за който се изисква време. Колко? Колкото се налага!

„Хората донесоха доста сериозно количество“, изразява задоволството си Деница.

Всеки от тях си тръгва с компост. Екологът в Регионалното депо за неопасни отпадъци обяснява, че компост е почвен подобрител, който се доближава до естествен тор. С него се подобрява – физически и химически, структурата на почвата. Компост се произвежда от растителен и хранителен отпадък.

„Целият събран отпадък се превозва до Регионалното депо, където се третира на компостиращата инсталация. Там се смесва с растителните отпадъци, събрани от преди. Процесът на компостиране е естествено загниване на отпадъците, подсилено от самите машини. Имаме дробилка за растителни отпадъци и машина за смесване на хранителен отпадък с растителност. Сместа се разполага на редове и периодично се обръща, за да влиза въздух. Около осем седмици тече активната фаза на компостирането, след което са необходими още четири седмици за узряването на компоста.“

Деница Колева разказва, че важна част от цялата инициатива е да се научат хората как да произвеждат и използват компост.

„По селата хората съвсем спокойно могат да го създават и да обогатяват почвата на градините си. Човек сам може да си направи съоръжението или дори да натрупа на една камара, на подходящо място, биологично разтворими отпадъци“, казва Деница Колева и припомня, че на много от хората в селата на община Габрово са раздадени компостиращи съоръжения, които продължават да се използват. Пример е село Балани, чиито жители са горди от произведения от тях компост.
 

РЕГИОНАЛНО ДЕПО ЗА ОТПАДЪЦИ
Отпадъците


Акцията за раздаване на компост срещу биологично разградим отпадък е само част от цялостна инициатива за пролетно почистване на териториите в община Габрово. Деница Колева не е отчаяна от постоянно възникващите през годината нерегламентирани сметища. Всеки ги вижда – обикновено неголеми участъци в гора или поляна край пътя, където някой е стоварил огромни количества боклук – обикновено строителен.

„Тази година, смея да кажа, замърсените места са по-малко от предходната. За наше щастие част от терените, които миналата година са изчистени, сега не са замърсени.“

Почистено е коритото на река Янтра под моста „Игото“

Деница Колева смята, че не само поставените прегради са предпоставка за този процес. Там където ги няма – също е чисто. Тя вярва, че все повече хора осъзнават колко пречи замърсяването на околната среда.

Екологът обяснява, че по-лесно и просто е да се закарат строителни отпадъци на Регионалното депо. Дори събота и неделя там се работи - до обяд. До един кубик строителни отпадъци се приемат безплатно.

„Всеки, който прави ремонти знае, че за да генерираш отпадък, който да е над кубик е изключително много. Един ремонт на жилище не предполага толкова. Ако се извършва по-мащабна строителна или ремонтна дейност, то цената за отпадъка е калкулирана в цената, която фирмата или хората, ангажирани да работят, са определили.“

И така – нека не затрудняваме сами себе си. Определено по-лесно и бързо, а най-често  и безплатно, е човек да закара отпадъка си на Регионалното депо, отколкото да го изхвърли край пътя в някоя горичка или поляна.

Интервюто с Деница Колева може да слушате в програмата на Българско национално Дарик радио в понеделник, 23 април, след 10:00 часа.