Слугиня, която не свежда свенливо очи; фабрикантска жена, която вярва в мъжа си и предприемач, който чертае успешно бъдеще
Слугинята Пенка посреща гости. Не се заблуждавайте! Връхните дрехи на госпожата и нейния съпруг не ги поема някоя Пепеляшка с недоизмити ръце. Не е изключено в някакъв бъдещ период Пенка да бъде сполетяна от съдбата на приказната героиня, която успява да се издигне до върховете на обществото. Но точно сега тя посреща гостите на своите господари.
Очарователна усмивка и смели очи, които така и не успяват да се сведат свенливо към пода. Актрисата от габровския драматичен театър Магдалена Славчева представя пред филмовата камера в Дечкова къща един много типичен за края на ХІХ и началото на ХХ век персонаж – слугинята в една господарска къща. Чевръста и услужлива, изпълнена с достойнство и добронамереност. Пенка е доволна от положението си в обществото. Господарката й – съпруга на успяващ фабрикант, се отнася добре с нея. От време на време се провиква, за да я насърчи към по-бързи действия в кухнята, тук-там казва по някоя остра реплика – чисто по женски, но в общи линии двете – господарка и слугиня, се разбират добре по отношение на къщната работа.
РИМ - Габрово
Магдалена Славчева е част от актьорския екип, който взе участие в заснемането на кратки филми, представящи живота на едно богато и предприемчиво габровско семейство. Идеята се реализира от Регионален исторически музей – Габрово, а нейни активни поддръжници са Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и училище „Райчо Каролев“.
Видеото показва кухнята, която не е запазена територия само на Пенка, но все пак слугинчето е основното действащо лице там. Представена е и трапезарията, в която актьорите имат шанса да използват толкова ценни мебели и прибори, че някога са ги вписвали в завещания. Днес те вече са част от музейната експозиция в Дечкова къща.
Пенка посреща гостите, но те не сядат веднага на масата. Домакините ги очакват в кьошка, където им представят фотоапарат – голяма придобивка за онова време.
РИМ - Габрово
Във видеото Магдалена Славчева е слугиня, но прави впечатление, че се чувства „като у дома си“. В кратките почивки по време на репетициите става ясно защо.
Семейството на актрисата има къща от 1902 година в Банско, където много от нещата са на повече от век. Дървените ламперии, прозорците –всичко това е запазено, а детството на Магдалена е преминало там. Тя няма проблем с паленето на печка на дърва, но не затова е избрана да изиграе ролята на слугинята. Господарката й е добра, нищо, че от време на време подвиква с по-силен глас, става ясно от признанието на Пенка. Слугинчето си знае, че понякога се позамотава и се налага някой да я държи изкъсо.
„Много ще се радвам, ако този филмиран вариант допадне на посетителите на Дечкова къща. Днес децата вече не знаят какво е телефон с шайба. А тук може да се видят много по-стари неща. Мечтая младите хора да осъзнаят колко провокации има за тях.“
Семействата на двамата партньори в бизнеса сядат на обяд. Разговорите между мъжете са свързани с пазарите, производството, конкуренцията и политиката. Жените споделят помежду си опит за трудни плетки и вкусни гозби. Така е по онова време. Не е рядкост някой предприемач да се захване с политика. И да стане кмет. Пенка има желание господарят й да стане първия човек в града. Но не вижда себе си в тази житейска роля.
Ще минат още няколко десетилетия и нещата ще се обърнат. Слугините и работниците ще заемат местата на фабрикантите, тъй като ще разполагат с политическата власт. Може съдбата да е подготвила и за Пенка подобна изненада. Но в ума на очарователното слугинче, което обслужва гостите в Дечкова къща, все още не проблясват никакви амбиции за власт.
Велислава Маринкова също не е спохождана от мисли за кметуване. Актрисата не играе ролята на слугиня, а има съпруг с предприемачески дух и вяра в силата на частната инициатива. Един от създателите на Габрово като Български Манчестър.
„Ролята ми е много любопитна – на дама от онова време. Това е много интересно за съвременните хора. Аз съм от гостуващото семейство, а Дечкова къща е дом на съдружника на мъжа ми и на неговата съпруга.“
Костюмът, в който е облечена Велислава Маринкова е наистина впечатляващ. Има ветрило и шапка. По-важното е, че с играта си успява да покаже колко вярва в успешното бъдеще на своето семейство.
„Не е казано в сценария, но аз си представям, че ние сме по-бедната двойка и тепърва ще трупаме нашето богатство. Представям си, че пред нас е едно много добро бъдеще.“
Масивните мебели, които се ползват за заснемане на сцените, малко притесняват актрисата. Тя ги докосва с респект. Мъжете говорят за политика на масата, докато пият бяло вино, но жените – не. Велислава се е вживяла толкова добре в ролята си, че признава – ние, жените, сме по-скоро придружаващи нашите мъже.
Гостуващият съдружник, мъжът с голямо бъдеще – както си го представя Велислава Маринкова, е актьор и директор на габровския театър – Петко Койчев. В неповторимата обстановка на Дечкова къща той научава новината, че машините, поръчани за общото начинание на двамата предприемачи, са пристигнали. Това е и повод за гостуването. Съдружието е от скоро, правят се първите стъпки към създаване на едно производство и на едно приятелство.
Образите са художествени измислици. Но Петко Койчев казва, че вярва в доброто бъдеще на начинанието и в трайността на човешките отношения между двете семейства.
„На масата ние не говорим само за бизнес. Впечатлени сме от мебелите, от цялата обстановка. Обсъждаме и това“, казва актьорът.
Снимките в Дечкова къща са по проект на Регионален исторически музей – Габрово „Неформално образование в ревитализирана музейна среда“, по обявената от Министерство на културата сесия за проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства,Тема 2 „Музеят като образователна среда“.
Режисьор е Васил Дуев, оператор е Емил Михов, а в ролите са: Надежда Петкова, Димо Димов, Петко Койчев, Магдалена Славчева, Велислава Маринкова и младите пианисти от музикална школа „Весела“ Адриана Кънева и Мартин Богданов. Гримът е на Снежана Бенчева.
РИМ - Габрово
Направени са два вида заснемане: с 360-градусова камера и кинокамера. Следва обработване на материала, монтаж на заснетото с кинокамера и прехвърляне на 360-градусовото съдържание към VR-очила. Резултатите ще бъдат представени в края на месец септември 2019 г.
