Музеят „Дом на хумора и сатирата” получи покана да гостува със своя изложба в Народното събрание. Това е първата изява на музея тук и се посвещава на 155-годишнината от обявяването на Габрово за град.
През този век и половина Габрово се превръща в люлка на духовността с първото си светско новобългарско училище, в индустриално чудо – за да бъде наречен „българският Манчестър”, а по-сетне – и в столица на пестеливите и пресметливи хора със свой 43-годишен Музей „Дом на хумора и сатирата”.
Изложбата „Габровски шеги” ще се опита да отговори с усмивка на трудния въпрос „Колко жители има в Габрово?” – Подсказваме отговора, който традиционно може да се чуе в Габрово: „Тук са не просто жители, а габровци!”
Експозицията се открива на 22 юли в 11 часа в Клуба на народния представител. Габровци са поканили – съвсем в свой стил! – по-малко свои съграждани и повече живеещи в София.
С какво ще ни изненадат организаторите от Дома на хумора и сатирата? Колекцията включва 15 живописни платна на български художници, трактуващи по свой начин габровското чувство за хумор. Показана е серия илюстрации на почетния гражданин на Габрово Борис Димовски, заедно с подбрани към тях вицове, както и създадени по негов проект гоблени на тема „Адам и Ева – габровци”.
Завладяващо настроение блика от платната на габровските художници Мара Атанасова („Карнавал в Габрово”), Драган Немцов („Карнавал” и „Рачо Ковача”), Миню Бонев („Любопитство,”), Йорданка Шиякова („Цветя и рози”), Стефан Монев („Ядрена котка”). Вълчан Петров е толкова сладкодумен, че може дълго да разчитаме какво е закодирал в „Притчата” си, а „Тумба-лумба шикалка, няма сватба никаква” на Кеазим Исинов ще ни накара да прихнем като след весела детска приказка.
Магията на габровския хумор е усетила и Хилда Солис от Мексико, която е „видяла” една котешка „Секси вечер в Дома на хумора”. Сън ли е било, или истина, питат се и организаторите на изложбата, но не знаят отговора!
Като безценна валута, преминаваща свободно всички граници, габровските шеги разнасят славата на града и неговите жители, привличат приятели, почитатели, инвеститори, раждат смели идеи. Наскоро габровските анекдоти зазвучаха и на японски. Както обяснява техният преводач проф. Чихару Накамура от университета в Кобе, добре е сънародниците му да знаят, че освен кисело мляко и парфюм от рози, България има своя богата хумористична култура.
Да се насладим заедно на габровския хумор, дошъл от 155-годишния град и осмислил деня ни с позитивната си енергия.
