/ ХГ "Христо Цокев"

През юли Художествена галерия „Христо Цокев” представя за акцент на месеца картината „Бели мрежи” на  именития български художник, живописец и график Едмонд Демирджиян. Изборът на картина от този автор не е случаен, тъй като точно на 23-ти юли се навършват десет години откакто художникът напусна този свят.

С картината „Бели мрежи” публиката има възможност да се наслади на творчеството на един от най-интересните български художници Едмонд Демирджиян. Заповядайте в  Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

В галерия „Христо Цокев” бе открита изложбата „Цветни емоции”

Роден е 1951 г. в гр.София . През 1971 г. завършва Художествената гимназия, а през 1978 г. специалност стенопис в Национална художествена академия в София при проф. Димо Заимов. Оттогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина.

Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. Организирал е самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив, Рим, Брюксел, Виена, Линц, Стокхолм, Ню Йорк, Канзас Сити и др.

Носител на награда от американската фондация „Полък-Краснер“ за творци с особени заслуги в изкуството. През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“, галерия на ул. „Шипка“ 6, София Негови картини се намират във всички държавни галерии в България, както и в много частни колекции.

Творчеството му се разделя на няколко периода: 1971-1983 - създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 - рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на фантастичния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено „Салон-ателие Едмонд“ на ул. 13 март №21 в София.

Предстаавяйки човека и твореца Едмонд Демирджиян изкуствоведът Мария Василева казва:

„Едмонд е отрасъл в съвсем обикновено семейство. Неговият баща е бил стругар, а майка му – шивачка. Хем обикновено, хем необикновено, защото това са хора с много прецизно отношение към занаята. Чувала съм легенди за уменията на неговата майка. Така че вероятно е наследил от родителите си талант, но никой не го е подтиквал да се занимава с рисуване.” 

В галерия „Христо Цокев” е открит интерактивен кът „Ателието на художника”

Тя посочва, че във времето художникът минава през няколко етапа. Има един много ясно обособен период, който представлява и голям интерес за изкуствоведите. Става дума за фигурални композиции, на пръв поглед реалистични, но не чак толкова, защото това са странни комбинации от хора, колелета, закачалки, балтони, които в реалния живот не можем да видим точно така. А героите му са стилизирани по особен начин, в духа на гротеската.

„В последните години той беше свил до максимум сюжетността на работите си. Имаше няколко любими мотива – неговите калкани, запазената му марка висящи риби. И не толкова се интересуваше от това какво картината ще разкаже, а как ще въздейства на зрителя чрез съчетанието от цветове, форми и линии”.

Едмонд Демирджиян почива на 23 юли 2009 г, от инфаркт, като ненавременната му смърт потриса нашия артистичен свят.