Ако не се спре изсичането в горите, до няколко години ще има голям проблем с недостига на питейна вода за жителите на общините Габрово и Трявна. По официални данни, сечта в частните гори на територията на природен парк "Българка", за последните 10 години е била увеличена 3 пъти. Този тревожен извод бе направен по време на среща на тема "Плащания за екосистемни услуги на територията на Природен парк “Българка“. Форумът е организиран от международната природозащитна организация WWF-Световен фонд за дивата природа.
Зам.-областният управител на Габрово Кенан Ашиков и експертът по екология от Областна администрация Виктория Петрова взеха участие в дискусията.
С понятието екосистемни услуги най-общо се означават всички ползи от природата за хората. Те се делят на четири групи.
Материални, които включват дървесина, вода, риба, храни, влакна, горива, семена, билки.
Регулиращи - пречистване на въздуха, водите и почвите, регулиране на климата, ерозията, болестите и вредителите, намаляване на щетите от природни бедствия.
Поддържащите са свързани с капацитета на екосистемите да регулират важни природни процеси и животоподдържащи системи - почвообразуване, фотосинтеза, кръговрат на веществата и др.
Културните екосистеми включват нематериалните ползи, които хората извличат под формата на наслада от красивата природа, културно, интелектуално и духовно вдъхновение, чувство за принадлежност към определено място, удоволствието от рекреационни дейности и екотуризъм.
По време на срещата бе обобщено, че: "Ние получаваме ежедневно много и различни услуги като част от икономическия модел, с който сме изградили света си. Все повече природата заема своето място в обществения дневен ред и хората ясно показват разбиране за това, че тя им носи определени ползи. И понеже човек не плаща директно за чист въздух или вода например, се е вкоренила илюзията, че те нямат икономическа стойност и са неизчерпаем ресурс, от който можем да гребем с пълни шепи, че са даденост. Всеобщо е възприятието, че тези услуги ще бъдат на разположение во веки. И това вероятно щеше да бъде така, ако хората не оказваха въздействие върху природата - практически почти всяка дейност, която изменя естествения кръговрат на веществата, води до влошаване на състоянието на екосистемите. Бракониерството ни лишава от възможността да се наслаждаваме на дивите животни и директно уврежда биологичния контрол. Застрояването в планините води до обезлесяване, ерозия на почвата и ни лишава от желанието за наслада и усамотение сред природата. Изграждането на хидротехнически съоръжения променя естествения отток на реките и оттам всички биологични процеси в тях. Прекомерното замърсяване на въздуха убива горите, които не са в състояние да поемат отрови над определени концентрации. Климатичните промени например могат да превърнат една планина в смъртоносен капан за много видове и да направят екосистемите уязвими за болести и пожари".
„За да получаваме висококачествени екосистемни услуги, трябва да опазваме екосистемите, които ги осигуряват, а това в днешния комерсиален свят е възможно само ако ясно осъзнаваме тяхната икономическа стойност“, коментира Лора Жебрил, експерт от програма "Природа и просперитет", във WWF - България.
"Известно е, че използването на природните ресурси без мярка води до проблеми, ако не се приемат подходящи мерки. Но това не означава пълна забрана на човешка дейност. Тъкмо обратното – екосистемите се създават, развиват и увеличават природния си капитал благодарение на нея", обясни Юлия Григорова, ръководител на програма "Природа и просперитет", във WWF - България.
Как екоуслугите на природата да се включат в икономиката?
Първата стъпка – дефиниране на екосистемните услуги: да им се даде физическо обяснение и да се разбере по какъв начин някакъв процес в природата функционира така, че предоставя услуга, и после да се конкретизира кой има полза от нея, както и по какъв начин се предоставя тази услуга.
Втората стъпка – икономическото им остойностяване: за да можем да определим конкретни плащания, трябва да знаем каква е реалната стойност на услугата. Екосистемните услуги имат стойност, но тъй като повечето (материалните са изключение) не се купуват и продават на пазара, е много трудно да се определи тяхната цена. За да се справят с този проблем, икономистите оценяват природните ресурси по техния цялостен принос към благополучието на хората, като терминът, който се използва, е цялостна икономическа стойност.
Трета стъпка – схеми за плащания: накрая можем да създадем схеми за плащания на екосистемни услуги, с което се създават финансови стимули за ползвателите и мениджърите на ресурси за доброволно адаптиране на дейности и технологии, които създават екологични ползи. Използването на такива плащания за генериране на средства за опазване на природата е сравнително ново явление.
В страната 30% от пасищата са признати от ЕС като земи с висока природна стойност. Те се развиват именно благодарение на използването им за паша на животните и за събиране на сено. Ако това не се прави, тези пасища ще загубят характерните си растителни и животински видове и ще отидат в горския фонд, без да са гори. Това означава, че губят високата си природна стойност и ние губим тази екосистема, както и лечебните растения и билки в нея. Много трагичен е и въпросът с изсичането на частните гори на територията на ПП “Българка“.
