Ивайло Захариев благотворително на кюстендилска сцена
Ивайло Захариев благотворително на кюстендилска сцена / darikradio.bg
За повечето българи той е Мартин Христов от серийния филм "Под прикритие". Феновете знаят, че ролята изигра, при това по един блестящ начин, Ивайло Захариев. Любимецът на публиката беше на среща в Габрово, но тази среща беше политическа. Публиката го посрещна, напълно разбираемо, много радушно, но хората, пред които Ивайло Захариев говори, бяха политически изкушени и с интерес към идеите на политическата формация "Да, България", която се организира около Христо Иванов. Дали тази организация ще успее да се регистрира като партия и как предстои да разберем. Ивайло Захариев каза пред Дарик, че приема предизвикателството да участва в опита за промени, в който той вярва.

Защо решихте за се включите в политическа формация?

За да покажа, че не е вярно твърдението, че няма добър материал. Ние не сме лош материал, всеки един в партията е доказан професионалист. Просто искаме да допринесем с още нещо.

Все още не е партия, а вече се правят опити и да не се регистрира!

Ето това е доказателството, че днешното статукво не иска да позволи обикновените граждани да надигнат глава.

Вие какво разбирате под политика, как бихте я правили?

Нямам стремеж да ставам депутат. Не само в парламента може да се прави политика. Политика може да се прави и в гражданския сектор, където да се борим чрез своята експертиза. 

Интересно схващане, особено в страна, където малко хора разбират, че политика може да се прави не само през институции!

И аз това забелязвам. Политиката не е само в институциите, политиката трябва да дава възможност на гражданите да изразяват себе си. Аз имам интерес към творците, да могат да намират лесно сцени за изява, но това се отнася за всички да могат да достигат лесно до пазара си.

На колко сте години?

На 32!

Значи сте на възраст, когато можете да осъзнаете последиците от участието в една политическа формация. Много творци се ангажираха през годините с политически формации и "изгоряха", почувстваха се използвани.

Това е риск и много добре го разбирам. Но човек, ако не рискува, няма как да разбере, че е на правилното място. Аз разбирам, че съм придобил някаква известност, но ако не я използвам за нещо, в което вярвам, че добро тя за какво ми е. Наистина вярвам, че "Да, България" е това добро.