Със съвместни усилия и много трудности, с помощта трудови посредници и ромски медиатори, 54 младежи се включиха в проект, целящ осигуряване на заетост. Проектът се реализира в три общини – Добрич, Добричка и Крушари. Обходени са 200 младежи, неактивни на пазара на труда – сред тях роми, хора с увреждания или зависимости. Условията са били те да не са на работа или в училище от 4 месеца и 12 месеца да нямат регистрация в бюро по труда.
Повечето от посетените младежи са от ромската общност и мнозина са отказали предложението за помощ за започване на работа. Мотивите на момичетата са били, че родителите не ги пускат или че не искат ако не дойдат и други техни съседки и приятелки. Момчетата пък са отказвали квалификацията, защото не си струвало за минимална заплата да излизат от къщи. Някои са споделили, че получават пари от чужбина, не малко работят и сезонно, но в сивия сектор (не без тяхно желание).
По проекта, реализиран с 200 000 лева по ОП „Развитие на човешките ресурси“, са осигурени курсове за мотивация, писане на CV, както и обучение за озеленител, което са преминали 28 младежи. 11 от тях са приели впоследствие работа в Общинско предприятие „Устойчиви дейности и проекти“ с продължителност на договора 6 месеца, като заплатите са били поети по проекта. 22-ма от другите младежи са намерили работа в частни фирми – в строителството, туризма и др.
Проектът бе един от най-трудните за нас, сподели зам.-кметът на Община Добрич Росица Йорданова и изказа благодарност за голямата помощ на ромските медиатори. „Надяваме се поне активираните младежи, да се окажат сериозни“, заяви тя и посочи, че трябва цялото общество да се грижи за хората, които нямат желание да работят.
Павел Павлов от обучаващата фирма, също подчерта тревожността на ситуацията, на която са се натъкнали хората на терен. Той подчерта, че общините са били заинтересовани, но семействата – не. „Общностите са капсулирани, въпреки доброволната работа на ромски лидери и медиатори, хората си стоят вкъщи“, разказа той и определи проблема като „бомба със закъснител“, ако всички ние не се погрижим за младите в най-активна работна възраст, които нямат никакво желание да са ангажирани. „Видяхме млади момчета, които са неграмотни, имат затруднение да са отговорни и сериозни и въобще не си представят да стоят на едно място и да работят от осем до пет“, каза Павлов. Според него има и проблем в отсрещната страна – работодателите нямат търпение и умение да наемат такива служители.
Друг сериозен проблем, на който са се натъкнали медиаторите и обучителите, е отношението на образователната система. По проекта са проверявани регистрите на МОН и бюрата по труда, за да се удостовери статуса на младежите, и е установено, че има много „мъртви души“ в училищата, които се водят по документи там, а не посещават занятия. „Това бе един социален експеримент с резултат под нашите очаквания“, каза Павлов и алармира, че ситуацията с неактивните на пазара на труда е силно тревожна, защото те не са мотивирани и трудно могат да бъдат.
Повечето от посетените младежи са от ромската общност и мнозина са отказали предложението за помощ за започване на работа. Мотивите на момичетата са били, че родителите не ги пускат или че не искат ако не дойдат и други техни съседки и приятелки. Момчетата пък са отказвали квалификацията, защото не си струвало за минимална заплата да излизат от къщи. Някои са споделили, че получават пари от чужбина, не малко работят и сезонно, но в сивия сектор (не без тяхно желание).
По проекта, реализиран с 200 000 лева по ОП „Развитие на човешките ресурси“, са осигурени курсове за мотивация, писане на CV, както и обучение за озеленител, което са преминали 28 младежи. 11 от тях са приели впоследствие работа в Общинско предприятие „Устойчиви дейности и проекти“ с продължителност на договора 6 месеца, като заплатите са били поети по проекта. 22-ма от другите младежи са намерили работа в частни фирми – в строителството, туризма и др.
Проектът бе един от най-трудните за нас, сподели зам.-кметът на Община Добрич Росица Йорданова и изказа благодарност за голямата помощ на ромските медиатори. „Надяваме се поне активираните младежи, да се окажат сериозни“, заяви тя и посочи, че трябва цялото общество да се грижи за хората, които нямат желание да работят.
Павел Павлов от обучаващата фирма, също подчерта тревожността на ситуацията, на която са се натъкнали хората на терен. Той подчерта, че общините са били заинтересовани, но семействата – не. „Общностите са капсулирани, въпреки доброволната работа на ромски лидери и медиатори, хората си стоят вкъщи“, разказа той и определи проблема като „бомба със закъснител“, ако всички ние не се погрижим за младите в най-активна работна възраст, които нямат никакво желание да са ангажирани. „Видяхме млади момчета, които са неграмотни, имат затруднение да са отговорни и сериозни и въобще не си представят да стоят на едно място и да работят от осем до пет“, каза Павлов. Според него има и проблем в отсрещната страна – работодателите нямат търпение и умение да наемат такива служители.
Друг сериозен проблем, на който са се натъкнали медиаторите и обучителите, е отношението на образователната система. По проекта са проверявани регистрите на МОН и бюрата по труда, за да се удостовери статуса на младежите, и е установено, че има много „мъртви души“ в училищата, които се водят по документи там, а не посещават занятия. „Това бе един социален експеримент с резултат под нашите очаквания“, каза Павлов и алармира, че ситуацията с неактивните на пазара на труда е силно тревожна, защото те не са мотивирани и трудно могат да бъдат.
